Lemon

Тишо и неговата последна история (пък и коментарите към нея) ме накараха да се върна към не чак толкова далечното ми минало, когато и на мен ми се е налагало да работя нелегално и когато и аз съм имала неприятен опит с българи. Реших да не оставям коментар, а директно да попиша, че като се знам колко съм сладкодумна…

Преди около година бях пуснала един пост с това какво съм работила до сега. Сега му е времето да ти обясня колко човека имат заслуга за длъжностите, заемани от мен. И каква народност са. Първата си работа (на черно) получих от българин. Тоест – мой бивш съученик, който работеше в същата пицария. Илия е точно този човек, който винаги ще ти помогне. Независимо дали има пари или не, дали е останал с една цигара (тогава още не пушеше де) или има цял стек. И независимо от това дали е на кеф или не. Втората си работа получих също от българка. И работех за българка. Момичето, което ми отстъпи мястото си, просто се оттърва, но пък знаеше, че това е временно решение на проблема при мен и го направи от сърце. А да работиш за българин на черно е една такава работа… Кво да ти кажа – не съм останала гладна и с неплатен наем, но беше повече от нечестно и повече от унизително. И като че ли това не ми беше достатъчно, ами още веднъж се хванах на хорото и работих за българи. Еми, извинявай за приказката, ама те се осраха. Накрая дори не искаха да ми върнат документите за работа и ходих при адвокат и замалко да се съдим. От тогава не съм имала българин работодател.
По това време вече познавах български и другостранни студенти, работещи в Сименс и други такива приятни места, където не само, че стоиш на чистичко и пред компютър, ами са и търпеливи хората и те учат на разни неща. Да, ама се оказа, че с откровеното задаване на въпроса – как се кандидатства там? – никой не иска да ти помогне. Получих едни такива заобиколни отговори, увъртания (все едно бащите им са във форщанда) и накрая горе-долу: абе ти ако беше нормална и нахакана, сама щеше да знаеш… Ми хубу, врътнах се, насълзиха ми се очичките, ама реших да не си го слагам много надълбоко и им теглих една. Известно време изкарах с ограничен кръг хора около мен. Освирепях. Беше ваканция, скъсах се да работя, че да има време и да се прибера и не исках никой около себе си. Първата си работа на бюро си намерих сама. От вестника. От там имах помощ само за работата в редакцията. Подаде ми я една чехкиня (просто търсеха като луди студенти), пък и тя макар и доста странно същество, можеше добре да прецени, че не съм конкуренция, а ще и бъда колежка просто. И просто мога да потвърдя това, което много от вас се опитват да отрекат, други са се сблъсквали с него многократно: помощ от българин не очаквай. Безусловно помагане, подаване на ръка преди да се ръснеш по гъз – няма. Опитвам се да избягам от това като правя всичко, което е по силите ми. За сега ми е стигнало да настаня 2ма българи и една хърватка в сегашната ми фирма. И това не го възприемай като тупане в гърдите. Просто тогава, когато така ми се насълзиха очите и ми причерня, вместо да озлобея завинаги просто си обещах никога да не направя такова нещо. Ама никога. Дори с цената на това някой, някой ден, някъде да ми удари жесток шамар. Дори тогава не знам дали ще събера толкова егоизъм на едно място.

А колкото до това, че черноработещите трябва да се портят: Не. Не и ако знаеш в какво положение са и то е тежко. Да. Да ако целта е да си купуват всеки 2 месеца нов телефон, да се водят студенти, а да не са такива, ако целта е просто гъзария. Тогава може. Ама като се знам и тогава няма да мога, така че…