• 20Apr

    Почивката ми приближава към своя край. Остава ми около седмица, в която ще ми е позволено (но не задължително възможно) да си поспивам и да се мотам. На втори май ще сложа подпис под първия си работен договор за пълна позиция (като студентка съм работела само на половин седмица). Тоест: добре дошла при работническата класа. Официално се водя от първи май на работа. Страхотно начало на почивен ден.
    След дълго обмисляне и претегляне на всички обстоятелства – лични и служебни, както и на предимствата и недостатъците, аз реших да остана там, където бях и до сега. Това важи за фирмата, но не и за местоположението. От май месец ще се помещавам във Виена, където фирмата ни отваря първия си офис извън немската територия. Надявам се до към юни да съм намерила квартира и те каня на гости.

    Както е известно на повечето от вас, се опитвах да си намеря работа в България. Опитите ми бяха в началото доста несигурни стъпки, които прерастнаха в уверени СV-та и дори интервюта. Имаше и добри предложения. Нещото, което ми направи впечатление е несигурността. За едно от местата имах твърдо ДА. Което след много кратко време (при мен нищо не се беше променило като условия) се обърна на НЕ. Едно необосновано не, което ме бутна много назад. Другото сериозно предложение беше последвано от много положителни писма, които не доведоха до никъде. Какво искам да ти кажа? Ами следното. Прескачаме фазата с пускането на СV-та. Да кажем, че вече са те поканили. Ти отиваш и се показваш с всичките си предимства. Назоваваш си цената, от която е ясно, че поне малко ще отстъпиш. Постигате споразумение. И купувачът е доволен, и ти си доволен. И след това нищо. Няма. Нито стъпка нататък. Но няма и отказ. Сигурна съм, че сега ако се обадя на второто място и бих могла да започна на първи май. Но не си падам такава активистка.
    И сега открий 10те разлики. Във фирмата, в която съм, бях казала, че не искам да оставам. Поради решението ми да се прибера в България. Те не ме оставиха и за момент на мира. Имаше дни на затишие и веднага след това идваха въпросите дали не съм размислила. До толкова ги измъчих, че в един момент чух – пожелай си нещо и ела да говорим. Не можах да го разбера дори това изречение. Чак вечерта в къщи се усетих за какво е ставало въпрос. Пожелах си и си стиснахме ръцете.

8 Responses

  • Ели: благодаря :) ето затова се изгубих напоследък

    София: стига рева. Ще дойда, нали съм обещала. Сега вече ще ми е по-възможно 😉

  • Поздравления за новата работа и тук. Много се радвам за теб!!! И с голямо удоволствие ще дойдем на гости! Ние до Пловдив не успяхме, но за Виена все някак ще се организираме. 😉 Целувки!

  • Gregg: поканен :)

    Петя: много бих се радвала. А за Пловдив – до края на седмицата още имате време 😉

  • Aa takaaaaaa.
    Zdravei, chestita rabota, dobro reshenie!
    Golqmo suvpadenie! Az sum vuv Vienna do 4-ti. Ujasno shte se radvam da te vidia. Drasni 2 reda na skype, dori i da me nqma (zashtoto v povecheto vreme sum na vun) a tuk nqmam telefon.
    Do skoro (i hope) :-)

  • ми и аз да ти пожелая хубави емоции на новата работа и успехи и ще се радвам да чета какво пишеш тук за иначе красива виена, пък и за себе си…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing