• 18Jul

    Виж сега, мълчах си, мълчах си, но не мога повече. След като всички разбраха по един или по друг начин, че се прибирам в България, започнаха да се опитват да ме разубеждават. Или не да ме разубеждават, а да ми насаждат, че видиш ли, ще остана огорчена, разочарована, ще ме убие скуката, глупавите хора, безнадежността и каквото там още ти дойде на ума. Първият въпрос, който всеки ми зададе беше, дали не е възможно да се върна в Мюнхен. Естествено, че е възможно – та това беше предложението на работодателя ми веднага след като казах, че напускам. Не е възможно обаче в личен план. Преживях дълга (6 годишна връзка), която за съжаление си отиде. Мюнхен за мен е град, който свързвам с един човек. И с който вече не съм. Естествено, че по някое време съм си правела планове да остана да живея в Германия. Но това не е било заради великият стандарт там, не заради перфектната работа, която имах, не и заради това, че ще мога да ходя на Майорка, не и заради това, че искам да карам нова кола по хубави пътища. Аз щях да остана заради него.

    Ще ти цитирам само един от всичките си разговори, тоест въпроси и мнения. Оставям човека анонимен, просто защото задава същите въпроси и казва същите неща като мнозинството.
    добре де, защо не се върнеш в Мюнхен? няма ли такава възможност? Понеже в България те чакат според мен още по-големи неприятности от една страна, разбира се от друга ще си при семейството. Това мисля, че го изясних вече. Какви неприятности?
    – Lemon : защо всички сте толкова негативни, когато стане въпрос за българия?
    ХХ : аз не съм негативен, но съм реалист
    – Много е важно всеки да сподели кога за последно е бил ограбен апартамента му/открадната колата му/обрана баба му. Знам, че се случва. Но то се случва навсякъде. Апартаментът, в който живея във Виена, е бил ограбван един месец преди да се нанеса. Но хубавите вестници в България като не пишат за друго, освен за обири и убийства, какво да си говорят хората? Баба ти няма да седне да чете блогове и да се интересува за Странджа. Тя знае какво са казали по новините в 8 по Канал1, а именно, че “син заколи баща си, изнасили майка си, пусна бомба на мегданя в селото и отиде на мач на локото”. Примерно.
    Аз се чувствам много добре тук, уважаван съм от приятелите си и от колегите си, работя нещо, което много ми харесва и виждам, че с честне труд сътворявам добро и че променям  макар и малко света. Това в България не бих могъл да имам. Аз пък не искам да печеля титлата Мис Свят и да обещавам, че ще се боря за мира. Аз не съм Боно или Гелдоф, че да имам парите и влиянието, за да направя организация като one.org. Мога да сътворявам добро където си пожелая. Да купиш 2 торти и да ги занесеш в дом за сираци в твоя град не ти е идвало на ума, нали? Това също е добро. Уважение мисля, че можеш да получиш навсякъде – това зависи едиствено от факта какви приятели имаш. В служебен план: независимо къде се намираш, в момента, в който знаеш малко повече от отсрещният, а отстрещният е задник, ти не получаваш друго освен тъпо отношение. Важи навсякъде по света, нещо като закона за гравитацията в колегиалните отношения между тъп и средно интелигентен.
    имам чувството, че мислиш прекалено идеалистично. Може и да си прав. Може и да не си.
    всеки път, наистина всеки път, когато се връщам в България, аз установявам колко са посредствени хората, колко материалистично те мислят, колко малко е човещината между тях.  Никой не го е еня за другия. Освен това аз се чувствам супер несигурно в България. Говориш за пари, за положение – това не е ли материализъм? Това, че се намираш другаде, а не в България дори те прави една степен повече материалист. Според мен. А в Германия/Канада/или там където си кой го е еня за тебе? Несигурен? Ами стъпваш на крака. Прохождаш.

    Знам, че нямаме перфектна държава, това го показа последно протестът за Странджа. Знам, че няма да получавам парите, които получавам тук (поне за сега няма). И знам, че много от вас, които са навън си мислят, че ще постигнат повече в чужбина, отколкото в България. Пожелавам ви успехи. Но не си мислете, че сте хванали Господ за шлифера и че ние, отиващите си в България, отиваме на заточение. Както бе отговорено на бъдещия ми работодател в България (ама тя защо се прибира?!?!?): Право на личен избор! Аз искам да опитам и тогава да дам такава оценка. Защото повечето от нас са изчезнали на пикливите 18-20 години, когато още сме цоцали от мама и тате. И докато разчитаме на мнението на бабите си и родителите си, а нямаме собствено такова, всичко в тази държава ще върви по старо му. Мога да ти посоча на прима виста трима, които са щастливи, че са се прибрали: Петя, Сашо, третия няма блог :)

    п.с. Стана по-хапливо отколкото очаквах. Цитирах с разрешение на въпросния човек. Не е нищо лично срещу него, просто ме хвана в момент, в който ми беше писнало от еднакви въпроси и подобно плюене. Благодаря за вниманието.

19 Responses

  • Миналата година като минавах през аналогична дилема (нали помниш 😉 ) и много се чудех ама какво, ама защо…една много умна жена ми каза “Абе, Петя, карай си кефа.” И, да ти кажа честно, това е най-мъдрия съвет, който някой ми е давал по темата. 😉

    Айде идвай си, че вече те чакаме!

  • Не остана :) Този 25ти август го чакам вече с такова нетърпение… 😉 Най-късно до тогава!

  • На 7-ми да си в БГ, няма кой да чака до 25-ти. Бъдещият ти работодател ежедневно пита за теб. А колкото до темата на писанието – ами ясно е, че ще има и такива, които няма да разберат постъпката ти. Ако беше станало друго, пак щеше да има такива, дори една част от тях щяха да са същите. Тъй че остави ги хората да си чешат езиците, животът си е твой, заплатата, апартамента, колата и т.н. – също.

  • Ти като не знаеш какво има на 25ти и така става 😉
    козирувам, на 7ми съм там.

  • А, душа, хич да не ти пука :-) Това ще го чуеш отвсякъде. Аз смятам, че България е хубаво кътче и ако на някой не му харесва, значи не е направил необходимите и правилните усилия, за да му харесва.

    Чудя се защо хората са такива фаталисти.. Ми, като не ти хареса, винаги можеш да отидеш някъде другаде?! Друг е въпросът, че не всяка възраст е подходяща за ново начало. Но това е въпрос на лично усещане, а възрастта – субектива. Защо правят такива опити да те изгонят, аз пък се радвам, че квалифициран специалист като теб ще дойде да работи за родината си :-) Та, нали всички точно това искаме? Повече българи, които знаят какво правят и със самочувствие да го направят!

  • Здравей,

    Не те познавам, но мога да споделя своя опит. Живях в Германия и Австрия около 5-6 години. После поради различни причини реших да се върна. Въпреки че това е много или малко до човека, мисля че началото много ще ти хареса. Глупостите които са ти написали за пари и прочие просто ги подминавам, всеки който има акъл може да си намери работа в България и то не нископлатена. Та.. вече съм няколко години тук, “аклиматизирал” съм се напълно. Първата година всичко беше прекрасно, втората не толкова, а към днешния ден мога да кажа че България наистина е гадна. Не заради парите или липсата им, такава няма… Просто когато веднъж си живял в Мюнхен или Виена (живял съм и на двете места) гнусотията, смрадта и всичко останало по някое време започват да взимат своя дан от теб. В началото компенисраш с ентусиазъм, радост от промяната, желание да си намериш място в новата обстановка.. С времето когато всички тези неща отшумят, все повече ще започнат да ти се набиват на очи ежедневните неща докато минаваш с колата си през София. И предполагам че някъде тогава може би ще започне да те чопли, дали наистина е било правилно да се връщаш…

    Пожелавам ти успех

  • @ Димитър: яяя да не се правиш на шеф 😉

    @ Роси: какво означава да не ти пука? Или пък: това ще го чуеш от всякъде? Примиряваме се с това да слушаме неща, които не ни харесват. Има обидени от този пост. Аз пък не мога само с перце да галя. Малко не намирам думи в момента, защото явно започвам да си налагам цензура сама. Което е най-глупавото нещо, признавам. Нямам търпение да се видим вече 😉

    @ Спит: Разбирам те. Но при мен има друг момент: аз се преместих във Виена и изобщо не съм възхитена от този град. И тук има гнусотия и смрад. Естествено, че идеал за мен остава Мюнхен. Затова и не смея да казвам думата “завинаги”. Човек никога не знае :) Колкото до София – за сега се радвам, че не ми се налага да се изнеса натам. Наистина съм щастлива да се прибера в Пловдив.
    Благодаря за пожеланията. И на теб всичко добро, където и да е то :)

  • спит е донякъде прав, но нещата зависят от нас, нали така казват?

    малко безпристрастен поглед от монокъл:

    Тop 20 liveable cities of the world:
    1. Munich
    2. Copenhagen
    3. Zurich
    4. Tokyo
    5. Vienna
    6. Helsinki
    7. Sydney
    8. Stockholm
    9. Honolulu
    10. Madrid
    11. Melbourne
    12. Montreal
    13. Barcelona
    14. Kyoto
    15. Vancouver
    16. Auckland
    17. Singapore
    18. Hamburg
    19. Paris
    20. Geneva

  • Първото място го разбирам защо е така. Ама това петото…. да ме извиняват, ама не е така. Хундешайсе-градът на Европа е това :)

  • Малко наивно ми се струва да зарежеш един град или една държава заради един човек, но те разбирам, защото и на мене ми се е случвало – намразвал съм цели градове и държави заради една единствена едикоя си, дето живее там. Като му стане тясно на човека трябва да се махне. И защо да разсъждаваме толкова теснолинейно и фатално – да си дойда ли, да не си ли. Тука не е Иран. Живеем в ЕС. Ела си, пък ако не ти хареса се върни. Нали на това му викат свободно предвижване и установяване, хехе. От все сърце ти желая късмет и успех в новите ти начинания!

  • Дони, това означава, че не може мнението на другите хора да е по-важно от твоите желания. И когато приемеш горното за вярно, ще знаеш и как да им кажеш, че ти си на друго мнение. А те просто трябва да го приемат. И изобщо не е нужно да даваш обяснения защо си на това мнение, да разубеждаваш хората, че мислят неправилно. Тогава нито ти ще го приемаш лично, нито те ще се обиждат, че не споделяш тяхното мнение. Казано по друг начин – те дават съвет на себе си, не на теб. Защото те са разочаровани. Защото ако тук беше толкова зле, много хора нямаше да са щастливи, в това число и аз. Обаче аз съм, значи не е невъзможно :-) А дали ти ще се разочароваш, това само горе знаят със сигурност, ама си мълчат :-)

    В крайна сметка, това си е твоят живот, твоят избор. Дори и да е грешен, твой си е и ще научиш много от него. И от мен да знаеш – нищо не е чак толкова фатално, както си го рисуваме :-) Целувки :-)

  • А бе, за друго тръгнах да пиша, ама се отплеснах :-) Ти няма ли да дойдеш на море 😉
    Не разбрах кога пътуваш, обаче аз съм в Пловдив другата седмица. Като сменя къщата и гости ще приемам :-)

  • @ Димитър: кучешки лайна има на всяка втора крачка. Минирано, да не ти разправям… Трябва сигурно да го снимам, защото сигурно пак никой няма да ми повярва

    @ Тишо: Не отричам, че е наивно. Но това е моят начин да се справя с проблемите си. Поне за момента. Наистина си прав, че мога да се върна винаги. Хубаво е да имаш задна вратичка. За мен поне никога не е било голям въпрос дали да се прибера. Както казах, единствено в личен план съм имала идея за оставане другаде. Благодаря ти за пожеланията. Нямам търпение да прочета книгата ти :)

    @ Роси: На море ще идвам, не знам още къде точно. В Пловдив ще съм някъде към 5-7ми август. Ще се чуем непременно :)

  • Е то не може и аз ад не взема страна по въпроса. Ако ти се прибира в БГ – давай, много хубаво даже – знаеш какво искаш. Пък и където и да отидеш, винаги си оставаш чужденец, само в България не е така. На мен лично на да дения етап изобщо не ми се прибира за дълго време, което е малко тъжно. Но това, разбира се, е друга тема.

    Пожелавам ти успешен старт в България!

    ПП Само един въпрос, че нещо явно съм поизпуснал – в кой град ще се установяваш – Пловдив?

  • Подкрепям те напълно и страшно много се радвам за теб! Ще чакам с нетърпение да се обадиш за по кафе на Скалата когато ти пасне. 😉

  • Вера, как беше морето? Появи се онлайн да поклюкарстваме малко 😉
    А кафето – със сигурност още първите дни като се прибера 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing