• 07Mar

    В ден подобен на този мечтая да не бях ставала от леглото. Претъпкана с пенсионери банка (изкъпете се бе хора), глупости колкото искаш.

    Този блог не е от най-популярните, но се радва на добро число читатели. Не, няма да ти говоря за статистиката на блога. Последното нещо е, което ме интересува. Блогът го има, защото ми е приятно да споделям. Не съм прекалено ексхибиционистична, не съм и чак толкова тайнствена. Това съм аз. За всички, които ме познават и не ме познават, както и за всички, които ме издирват по търсачките.

    На няколко пъти съм била на ръба да го изтрия или поне да го захвърля. Да го оставя да прашаса. Може би това ще е най-правилното решение. Ти как мислиш? И не, не искам да спирам коментарите, защото блог без коментари е като пилешка супа без пилешко.

    За една коментираща: тези неща се пишат в мейл, лично. Надявам се си прочела отговора ми. И си помислила върху него. За всички други: съжалявам, но това са нещата, които ме карат да модерирам всички коментари и да не ги оставям да излизат без разрешение. Има хора, които не могат да разграничат публичното от личното пространство.

    От мен за сега довиждане. Няма ме. Ако желаете дори ме забравете, по-добре ще е за тези от вас, които вярват на всичко. Вземам си отпуска от това място и отивам да работя, за разлика от някои хора. А да, имам и личен живот, на който бих могла да обърна повече внимание, без да ме е страх от каквото и да е. Това е животът.

One Response

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing