• 03Apr

    Не знам защо, но много (почти всички) от хората, които чуят, че съм завършила политология, решават, че винаги горя от желание да говоря за политика. Независимо от ситуацията, независимо от часа, независимо от това как изглеждам. Това е нещо подобно на момента, в който разбираш, че човекът, с който току що си се запознал, е лекар. Тогава неизменно започваш да разказваш от какво си боледувал (хващал ли си се в такава ситуация?).
    Излизам с мои бивши колеги и много добри приятели в добре познатия Бекстейдж в Мюнхен. Алтернативна музичка, както и доста харт зала, в която е особено удоволствие да се помещаваш. Изглеждам хлапашки в дрехите си и с този огромен печат на ръката си. Ние обаче не сме тийнейджъри и стоим до когато си искаме, без да се съобразяваме с вечерен час, последно метро и други неприятности. Просто когато се уморим си хващаме такси. Приятелчето е първо по маршрута, а аз продължавам нататък с недружелюбния шофьор, който не е казал нито дума. Което ме радва много – часът е почти 4 сутринта, бирите не знам колко бяха, но ми е приятно замъглено и усещам как се нося по някакви улици без дупки (имах чувството, че летя… не бе, само бира бях пила). И този образ неземен започва да си говори с мен. Първоначално безобидно, после много се учуди, че живея в България, след което се оцъкли, че не съм германка и тогава имаше разбиране. В момента, в който разбра, че съм дипломиран политолог, той вече нямаше спирачки. Хелоуууу, на ХХ бири, в 4 сутринта, на около 10 мин. разстояние от леглото, последното което би ме заинтригувало е политическа дискусия с шофьора на таксито, което ме вози. Безработица. Демокрацията била в опасност. Нямало я дори, в това той бил убеден. Безработица. Как иначе държавата щяла да си позволява такива забрани като тази за пушенето. Държавата изпробва гражданина. Безработица. Гражданинът е муле. Цялата история е гнила. Германия утре ще се срине. Тая безработица особено. В Германия нищо не е наред. Германия е дупка. Германия просто да вземе и сама да си резне гръцмуля, щото то и без това все тая. Сега ми звучи безобидно. Ама не беше. Взех думата (вече бяхме стигнали целта, а той ме държеше в колата за слушател) и му казах: „Знаете ли, наистина обичам Германия и с удоволствие съм живяла тук. С удоволствие идвам отново. Обаче в момента, в който срещна някой типичен немец като Вас ми става лошо и знам защо не съм тук. Вие сте недоволна нация и никога няма да бъдете щастливи. Вие имате винаги повод за мрънкане, без дори за момент да осъзнавате колко подреден и колко чист е Вашия живот. Безработица има за хората, които не искат да работят. Аз съм чужденка и повече от 2 месеца не съм останала безработна тук. Съжалявам Ви.” Посегнах към вратата, а той каза само: „Довиждане”.

    Естествено, че преувеличих малко, но си го представи: чичи, което не си е дало зор за нищо в тоя живот. Кара такси, щото не се е решил да учи или да работи нещо друго. Иначе безработицата за него е обяснението на всичко. А за безработицата са виновни политиците. И там някъде потърси връзката с мен самата, която смята, че е по-добре да не влиза в политиката. Всъщност връзка няма. Просто ми кажи, че не съм магнит за олигофрени.

13 Responses

  • Преди две минути пратих мейл, в който съм писала буквално: “Отдавна си знам, че съм като магнит за люде с проблеми (било то истински, било то въображаеми), а понеже се опитвам да живея по-безстресово… отсвирвам всеки един мрънкач. Което изведнъж ме остави без много възможности за комуникация :D”. Ама не може да има чак такива съвпадения пък!

  • Късметче имаш, лимонче, че не си ги говорила такива на нашенски бакшиш :). Щеше да ти изстиска сокчето, че и костилкичките чак :).

    Иначе си категорично права – все някой на нещо му е виновен на този, на който всеки някой за нещо му е виновен (но никога той самият) :)

  • Не си магнит, споко :-) Просто болшинството от хората са такива и ти все пак се движиш сред тях. Човек или променя средата, или се променя според нея. Онези, които само я хулят, не стигат до никъде. Ама и те са най-много 😉

  • Дони, недей хвали хобито на някои немци да мърморясват за каквото трябва и каквото не трябва :). Ще излезе лошо име на останалите ;). Поздрави!

  • Благодаря ви за съчувствието, действа поне малко успокояващо… Добре, че в последно време съм си спокойничка и не им се хабя на такива идиоти. Само са ми смешни, пък и просто се замислих с какво ги провокирам толкова :)

  • Хора, които мрънкат, ще се намерят навсякъде и винаги, не само в Германия, особено сред бакшишите (те са като фк левски – всички са срещу тях, а само те играят правилния футбол / карат правилно).

    Но това не означава, че не са прави да се оплакват… помисли само – в ситуация като твоята би се оказал и (примерно) кениец в българско такси – нали, “да им имам проблемите, в моята страна се колят по улиците”.

  • Пламене, останала съм с впечатлението, че си запознат с немския начин на живот (ако греша, поправи ме). Не смяташ ли наистина, че те са прекалено мрънкава нация? Естествено и ти си прав с примера, който даваш. Ако си гледал Михаел Митермайер (а и други комици) те сами много често се иронизират за това, че са вечно недоволни 😉 И все пак аз не обобщавам, просто не знам какво ми има, но всички такива хора на мен се лепят…

  • Че мрънкат, мрънкат 😉

    Но и ти, като живяла там, няма начин да не си забелязала, че повечето българи живеещи отдавна там са усвоили същото това недоволно отношение към живота.

  • Мрънкат, та край няма. Прва си, безработиза има за тези, които не им се работи. Скорио си говрих с един познат (немец, та дрънка) за убитаците с по 2-3 кучета по улиците. Просяци на по 18-20 години, обикновено с бутилки колкото за един бар около тях. Та познатият ми обясняваше, как те нямали шанс за по-добър живот. Моля! Нямат шанс да се изкъпят, побачкат няколко месеца за да съберат пари и да учат/специализират нещо? Не могат? Има работа колкото искаш, само дето не е на бюро. Ама една tip-ска пица в Real струва евро и нещо, а шише водка от най-евтината – 4.50 евро. Еми как да бачкат великите бунтари, като на ден кешират най-малко 10 евро. Спането и ебането – в парка. Нема грижи. Кога ли ще взема сопата…

  • Здрасти,
    не разбрах от написаното, точно какво е казал шофьора, но с един от вашите коментари не съм съгласен…просто според мен това е фундаментално грешна представа на цели групи хора в България, а може би и по цял свят …. да ги наречем “юпита”, към които може би спадате и Вие ? Ако греша, извинявайте за прибързаното заключение, а и искам да уточня, че не влагам отрицателен смисъл в понятието юпи, нито пък оправдавам толкова свободно поведение на шофьора по време на работа. Явно ви е бил неприятен разговора и е било непрофесионално от страна на въпросният шофьор да се натрапва.От друга страна този ваш отговор…е вие си го разбирате, пресилен е.

    коментара за който писах по-горе е:
    “чичи, което не си е дало зор за нищо в тоя живот. Кара такси, щото не се е решил да учи или да работи нещо друго”

    В смисъл, това може и да е 100% вярно, но е твърде прибързано да се вади такова генерално заключение от краткия контакт с човека.

    Може да си има различни причини за това човек да е такъв или онакъв, различни от това “не си е дал зор”.
    Това че един човек върши черна работа, само по себе си повод ли е да се отнасят като парцал с него ?
    Това че Ви е натрапвал своите виждания обаче е друг въпрос.
    Поведението на шофьора, както и вашият отговор в последствие, от моя гледна точка са пример за липсата на комуникация и разбиране между
    различните социални прослойки в днешните общества.Това никога досега не е довело до нещо добро.

    Едно предположение….вие си мислите че имате право в случая, и че натрапника е скастрен на място, той пък си мисли че за пореден път е засегнат несправедливо…..кофти….вие си мислите какви врънкачи са такива хора като него…..той си мисли колко надути са такива като вас….лууз-лууз ситуация. Отрицателни емоции за вас, отрицателни емоции за него.

    Иначе…

    Не всеки е имал възможностите, които други са имали, независимо дали е имал желание да се развива в определена професионална насока или не.
    Понякога пред човек има или се поставят “практически непреодолими” препятствия по пътя към постигането на определени кариерни цели.
    По принцип успелите хора изглежда са програмирани да не приемат за непреодолима никоя пречка.
    Това е само защото нямат достатъчно опит или са имали повече късмет, някои още от преди да се родят, други в последствие.
    Понякога целите са постижими, но цената е твърде висока.Цар Пиръс е изпитал това на практика.

    Просто ако се замислите…
    Не може всички да са мениджъри,администратори,анализатори,инспектори….абе хора, които работят с главата си повече отколкото с ръцете си и имат по-голям контрол върху това как инвестират времето си, пък и често получават далеч по-добро възнаграждение за труда си и поетата отговорност.
    Тогава кой ще кара таксита и кой ще върши черната работа която я има в изобилие ?

    Виждам че стана офтопик…може би няма смисъл да става видимо за всички това, просто си почесах пръстите :)

  • Здрасти Шишо,
    не е офтопик, в никакъв случай даже. И съвсем честно да си призная: донякъде си прав. Но само до там.

    Само да уточня: аз не съм казвала, че всички трябва да са мениджъри и т.н. Може пък така да ти е прозвучало от писаното по-горе. Грешката е някъде в точката между писането и четенето.
    Това, което каза шофьорът беше, че всеки друг му е виновен, само не и той самият. Най-виновна естествено беше държавата. Това, съгласна съм, навсякъде е така. Но когато не си доволен и си здравомислещ човек, не смяташ ли, че ще се опиташ да промениш нещо в живота си? Аз поне до момента така съм действала. А ти? Ето от там дойде възмущението ми. Но да спра тук, че може да стане много дълго. Приятен ден от мен!

  • Съгласен. :)
    Грешката е вярна.
    А за мен..
    Аз не съм сигурен до сега как съм действал….в смисъл понякога съм се опитвал да променя нещо, по някога съм пасувал.Определено не съм светъл пример за здраво мислене в това отношение,

    Пък възмущението…ами предполагам и него трябва да го има в случая, просто обаче трябва да се има едно наум, че понякога след голям брой несполуки човек изпада….да го наречем, социален нок-даун…дори да си здраво мислещ в такъв момент ще е трудно да се опитваш да промениш каквото и да било…
    Може случая да не е бил такъв,просто вариант.

    Айде със здраве.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing