• 22May

    В немския ми блог ме провокираха и написах нещо за дневниците и за блоговете. Ето накратко и на български.

    Подобно на всяко момиченце и аз се опитах да водя дневник. Да съм била на около 12, нещо такова. Една от характеристиките на дневника е, че трябва да го криеш. Естествено там се мъдреха неща за най-хубавия (за мен) младеж от класа. Толкова си спомням. Когато криеш нещо обаче, то има свойството да се покаже на най-неподходящия човек. В случая на майка ми. Явно не е било кой знае какво, защото нямам големи спомени. Е, ревнах прилично де, как така ще го намира (кой знае и аз с таз отвеяна глава къде съм го забравила, ама това е друго нещо). Толкоз. Дълго време нямах дневник. После обаче се появи един тефтер н някакви писаници. Не беше точно дневник, повече мислене в писмена форма. Още го имам, прибран, но не пиша. Затова пък имам блог. В началото се покривах, никъде ми нямаше името. После реших, че е все тая и го написах. Междувременно ме заговарят хора, познавам други блогъри и ми е хубаво така.
    Родителското тяло разбра за това ми увлечение в един момент. Опитаха се да кажат, че е ексхибиционистично и не знам си какво, но кой да слуша. Майка ми междувременно е един от най-верните ми читатели. В къщи не се говори за това. Или ако все пак, то е някой майтап от баща ми. Последният: ама ти още ли??? Не че той чете, ама ей така, да си каже и той мнението. Иначе знам, че братовчедка ми ме чете. Няколко приятели, но са много малка част. Немският блог бива четен от близките ми хора навън, защото знаят, че съм много лоша с мейлите. В крайна сметка май съм повече четена от непознати. На всички, които не ме познават им казвам здрасти и се радвам, че ги има. Ако искат, могат да се обадят под една или друга форма. Както пожелаят: коментар, мейл, скайп. И ви благодаря, че се отбивате тук. :)

15 Responses

  • Филип, здравей :)

    Цвета: пляяяяяяс по челото….

  • Е как няма да се отбиваме, то си е традиция ;)!

  • Запознахме се и …на живо, на ” Народното творчество” . Поздрав и сега от …”Наш”та леля” !

  • Алоха! Говоренето е важно. Когато имаш да кажеш нещо. Keep it up. Малко сладко бийби :)

  • Здравей и от мен! Поздравления за чудесния блог! Вече не помня как го открих, но от повече от година ми стои във favorites и отвреме на време те посещавам :)

  • Zdrasti,Doni az si mislja ,che te poznavam,pak i kato moga cheta za tvoite emocii,prejiviavania,griji i drugi nastroenia,taka che,nabludavam te da znaesh.
    Bye i pozdravii u vas
    SVE

  • здравейте всички. радвам се, че ви има :)

    таткото, така както си се подписал, някой ще си помисли, че си мой татко :) хехехе, поздрави от нашата къща на вашата къща

  • Четем, четем :)
    Макар и да не се познаваме, минавам от време на време :)

  • хахах да, това за дневника е вярно – няма криене. аз по тази причина, когато бях на 13-14, си измислих една мега семпла, но неразгадаема азбука, която беше записана (за да не я забравя) в главата ми. е… ок, една приятелка след 2 години опити разгада част от азбуката, но определено си беше постижение. спомням си, че дори имах разни обгорени листа (с криптиран материал върху тях) по стените и умирах от кеф, че никой не знае какво пише там (бях си написала “правла за живеене” хаха)

  • Здрасти Дони, поздрави и от мен. Аз се сещам да попрочета малко от твоето “дневниче” от време на време, но не съм от най-редовните. Съжалявам, че не си вече тук и че нямаме контакт. Поздрави от мен и Боби, и нашето бебе.

  • Здрасти, приятно ми е да те чета, първо, защото пишеш готино, второ, защото и аз съм от Пловдив, и трето, защото и аз съм бил в Мюнхен :) ще ми е интересно да поговорим, ако и на теб – пиши ми.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing