• 05Jun

    В неделя, отивайки към хенд мейд дей, на пешеходния мост срещнахме първата си класна от гимназията. Фрау Доминов, както се представя. Настоя (много МНОГО искрено) да и се обадим в сряда и да се видим. Без оправдания и отлагания, още в сряда. Така и направихме. В 16 часа бяхме при нея. Към седем и нещо си тръгнахме, а не бяхме изговорили и половината от нещата, които искахме да си кажем.

    Тя е учител, но вече не в училище. Всъщност никога не са и трябвали тези двеста и няколко лева заплата, тя работеше в училище, защото е учител по характер, а не защото трябва да си изкарва хляба с това. Оказа се, че е останала учител заради нас. Заради някои, после заради всички нас. Дошла е по заместване и е останала до срещата с министъра по време на стачките. Имаше няколко неща, при обсъждането на които очите и се пълнеха със сълзи. Не се разплака естествено. Оставаме в контакт. Следващото виждане ще е за пиано бар, а по-следващото за дискотека. Може и обратно. Зареди ме с позитивни чувства. Не спря да ни прави комплименти. Ние на нея също. Искрени. Толкова малко такива хора познавам. Ето защо си записвам: помисли си за нещата, които ти каза. И не се ядосвай за глупости. Да го чета по 10 пъти на ден!

    п.с. Бих могла да кажа толкова много за нея, а ето, че не мога. Такива хора не се описват. Тях трябва да ги видиш.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing