• 25Jun


    Още няма и година, откакто заживях в България. На 6. август става 1 годинка. За това време обаче успях да си почина, след това да си потърся работа, да си намеря и от чисто любопитство да се оглеждам за нови и нови варианти. Човекът е човек, когато не спира да търси.

    Ето с какво се занимавам в момента:

    Работя от вкъщи за софтуерна фирма. Имам малко задължения, назначена съм на половин работен ден. Интересно е, но не е достатъчно да ми запълни ежедневието.

    Затова станах заклет преводач. Нанесена съм по всички регистри, сравнително често идва работа от момичето, с което работя заедно. Отделно от това започнах да давам и уроци и с голямо учудване установих, че се справям и имам подход.

    От няколко дни работя и повече за баща ми.

     

    Ето обаче две случки, които не ми дават мира. За последните няколко месеца бях на две интервюта, от които така и не получих отговор. Без да ти звучи надуто смятам, че и за двете позиции нямах кой знае каква конкуренция.

    Първото интервю беше в централна община в Пловдив. Изборите бяха минали, кметът си беше на мястото вече. Самото интервю беше виц. Човек, чието име не искам да споменавам, на видима почти пенсионна възраст ми обясняваше, че какъв опит съм имала аз, та той след 25 години в политиката не можел каже, че има някакъв. Жената, която ме интервюираше счете за нужно да ме запита няколко пъти дали съм сигурна, че съм зодия близнаци. Според нея съм Паяк! Най-опасната зодия, била премахната бла бла бла. Уговорката беше да пратя преведени всичките си препоръки. Изпратих ги. Повече не ги чух и не ги видях тези хора.

    Второто интервю беше за позицията „Специалист Комуникации” при EVN. Не че ми е любима фирма и не че мога да си представя да работя за тях, но на майтап си пуснах документите. След дъъъъъъъълга пауза бях поканена на интервю, което се проведе от фирма, набираща кадри за тях (отново австрийци). Момичето, с което се срещнах беше определено с неголям опит във воденето на интервюта. По облеклото дори и личеше, че не приема работата си сериозно. Дори аз, която не ходя с панталон с ръб и тънки токчета, бях по-стилна от нея. Смешката беше, че ме запита за парите, които си представям, че ще получавам. На отговора ми тя отвърна: тези пари се получават в София. Аз запитах: А това, че искам да работя в Пловдив, означава ли, че трудът, който ще положа ще е по-ниско качество? От тях също нямам отговор.

     

    Не съм примряла за работа. Доходи имам, имам и какво да работя. На първото от тези места отидох, защото все пак е по специалността ми и ме гъделичка поне малко да се занимавам с политика. На второто отидох на майтап. Явно и те не са от сериозните. Дразнещо си е обаче, както и да го погледнеш. Ами представи си, че наистина си търсех работа…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing