• 17Nov

    Има един такъв въпрос, който от известно време се върти в главата ми. Известното време всъщност е горе-долу откакто живея в България отново.
    Поднових контакт с някои стари познати, които не бях дори и виждала през тези години. Нищо лошо, напротив дори. За да избегна конфликти (съмнявам се някой от тях да чете тук, но кой знае пък…) предупреждавам, че тези наблюдения не са с цел нападки, нито с цел да ги обидя по някакъв начин.

    Та въпросът:
    Защо в България е толкова често срещано мъже на близо 30 години (моите познати догодина ще ги навършат) да живеят още при родителите си? Дори и в случаи, когато изкарват достатъчно пари да бъдат самостоятелни.

    Още преди да замина за Германия слушах тук истории как германците били странни хора – отделяли децата си рано от семейството (рано за българските разбирания), пращали ги да живеят далече и сами и т.н. В което до момента не съм видяла нищо лошо. Аз самата (о, ужас, момиче!!!) излезнах от дома на родителите си на 18 години. Ок, признавам, че се прибрах отново (за малко) при тях на 27. Който обаче познава ситуацията ми ще се съгласи, че щеше да е пълна глупост да не се прибера в къщи, а да предпочета квартира. За тези, които не знаят за какво става въпрос – нека преглътнат евентуалните хапливи изказвания. В момента вече почти не живея при родителите си (показания за протокола).

    Има и втори въпрос, който сега ми изниква в главата, но няма да го поставя. Става въпрос за джобните пари. Който е разбрал и има желание – да отговори 😉

16 Responses

  • предполагам, не очакваш някой да ти отговори, въпросът е доста риторичен :) но най-лесното обяснение би гласяло – Защото България е в Ориента по география и в Средновековието по акъл. :)

  • Tyel: Разбира се, че не очаквам отговор от точно такъв екземпляр. Но може пък да се намира някой, на който един приятел му е казал… 😉
    Иначе това за Средновековието е добро обяснение. Само че недостатъчно.

  • Какво лошо има да не плащаш за квартири, храна, сметки и така нататък. Даже и мама ще те пере :) Или както каза един приятел (32 годишен, женен, живеещ при мама и тати) – на хората от провинцията ви е много по-лесно да се отделите от родителите. Идвате в София и хайде на общежитие/квартира. Докато на софиянци им било много по-трудно да го направят :) Та си мисля, че просто на хората им е по-удобно така, независимо че отделянето от родителите дава една приятна свобода, която такива хора, едва ли някога ще изпитат.

  • @doni: ами те такива хора все някога си плащат за това, което са спестили докато са живяли при родителите си… по един или друг начин.

  • Ами, има и плюсове в ситуацията:
    – могат да работят на 2 места и като се приберат, има прясно сготвена манджа
    – не рискуват да загубят покрива и хляба – могат да си позволят гордост пред работодателя
    – при желание, могат да поостанат някой и друг месец без работа с цел обучение/повишаване на квалификацията;
    – спестяват си някоя и друга унизителна ситуация с хазяи/съквартиранти
    – колкото по-свободен в обществото, толкова повече вътрешни ограничения и обратното – може да имаш вечерен час и друг да ти дава джобните, обаче спокойто четеш книжки досред нощ, имаш време да мечтаеш и т.н.
    – не страдаш от необходимостта да си организираш сам времето според приоритетите, защото ти го организира друг и никога не си виновен ти за даден провал.

    Доста привлекателни екстри, не мислите ли 😉

  • Пламен: въпросът беше кога за последно си взел онези пари от масата, оставени ти за седмицата/деня? 😉

    Дони: а тези пък най им се чудя – хем неизлизало от вкъщи, хем и още домъкнало… горките родители. А това с провинцията не е точно така, пак си зависи от човека.

    Роси, застреля ме. Чак толкова плюсове не бях намерила до сега. 😀

    Иначе позицията ми е следната – при първа финансова самостоятелност би трябвало да се махнеш. Ако ще и тя да идва от родителите. Това за провинцията ме подсети за мой приятел в София, който на крехките си 20 години се беше изнесъл на квартира. Много негови нови познати го питаха дали е без родители или нещо такова. Което всъщност издава доста какво мислят хората за този вид самостоятелност.

  • Имаше един период, когато бях на мнение, че мъж, който не е живял поне малко на квартира, без мама да го дундурка, за нищо не става.

    Ама откакто се запознах с мъже, които живеят на квартира и мама не ги дундурка и въпреки това за нищо не стават, направо изпаднах в концепЦуална затрудненост.

    Трябваше да си преосмисля критериите и стигнах до извода, че животът при мама не е решаващ, ако именно мама не е някой изрод и не е направила от синчето си мекотело или самовлюбен мачо. Възпитание, възпитание и това е!

  • Дони, мога и още да ти измисля 😉 Някои познати на такива въпроси отговарят: “Че защо да си давам парите за квартира, като мога да ги харча за себе си и близките си?” Факт е, че финансовата самостоятелност ти навлича допълнителни бели на главата – природата празно не търпи :-) Току се оказало, че западната култура (която и ти, и аз сме приели) отнема повече, отколкото дава.. Преди години се чудехме как германците се обаждат предварително, че ще ходят на гости (даже и на родителите си). 20г. по-късно това е реалност.

    Най-плашещото в цялата ситуация с живеенето при родителите е някой друг да знае по-добре от мен кое е най-доброто за мен и да действа по свое усмотрение. Отнемайки правото ми на личен избор, той автоматично ме лишава от лично щастие. Принципното ми мнение е, че ако човек умее да отстоява своите желания, за него е по-добре да живее с хора, които го обичат, а не с чужди. Обаче отклоненията от този принцип са толкова много, че понякога обратното е за предпочитане.

  • Всъщност нещата са въпрос на зависимост. Има такива, които живеят пир мама и тати, разчитат за всичко на тях, съответно са почти на 100% зависими от родителите си и нямат самостоятелен живот. Втория вариант са такива, които се кооперират с родителите си, все едно са съквартиранти, делят сметките и жилището, но всеки си гледа неговия живот. И естествено има и варианти между и около тия двата.

    Не знам защо имаме такъв манталитет. Останал е от едно време, когато хората са нямали много и да създадеш самостоятелно дом е било далеч по-сложно. А и традициите тогава са били по-други. Принципно няма лошо, стига да не си прекалено зависим от мама и тати… Защото това, че не живееш с тях, не означава непременно, че си независим и се справяш сам с всичко…

    Сложен въпрос като цяло и не смея и да твърдя, че можем да го изчерпаме.

  • Еми с тоя феминизъм то жени дет да правят сърмички и да пускат пералнята почти не останаха деа. Затуй обратно при мама!

  • sad, isn’t it? and they like to think of themselves as adults. it’s the mentality, really. it’s funny to the western world but to bulgarians it’s..well, normal. growing up is hard to do.

  • http://vbox7.com/play:6d8385d2

    My child arrived just the other day
    Came to the world in the usual way
    But there were planes to catch and bills to pay
    He learned to walk while I was away
    He was talkin fore I knew it
    And as he grew he said,
    Im gonna be like you, dad,
    You know Im gonna be like you.

    Chorus
    And the cats in the cradle and the silver spoon,
    Little boy blue and the man n the moon.
    when you comin home?
    son, I dont know when. well get together then.
    You know well have a good time then.

    Well, my son turned ten just the other day.
    He said, thanks for the ball, dad. come on, lets play.
    Could you teach me to throw?
    I said, not today. I got a lot to do.
    He said, thats okay. and he walked away and he smiled and he said,
    you know, Im gonna be like him, yeah.
    You know Im gonna be like him.

    Chorus

    Well, he came from college just the other day,
    So much like a man I just had to say,
    Im proud of you. could you sit for a while?
    He shook his head and he said with a smile,
    what Id really like, dad, is to borrow the car keys.
    See you later. can I have them please ?

    Chorus

    Ive long since retired, my sons moved away.
    I called him up just the other day.
    Id like to see you, if you dont mind.
    He said, Id love to, dad, if I could find the time.
    You see my new jobs a hassle and the kids have the flu,
    But its sure nice talkin to you, dad.
    Its been sure nice talkin to you.
    And as I hung up the phone it occurred to me,
    Hed grown up just like me.
    My boy was just like me.

    Chorus

  • Хмм, любопитен въпрос.
    Ето го моят отговор, който важи за мен и извиодите, които съм си направила.
    В София наемите принципно са високи, затова и повечето хора не желаят да си дават малкото спечели пари за наем.
    Казвам малкото, защото повечето 18 годишни се сблъскват с вечният проблем – “нямаш опит, ще ти плащаме малко, а, ти си стажант, ще ти плащаме малко” и прочие подобни с вариации.

    При мен беше малко по-различно.
    Изнесох се за година и половина. Открих, че ми харесва да живея сама и ми е приятно, но наемът ми изяждаше почти половината заплата.
    Освен ако не исках да се преместя в Люлин, където за мен е на майнаа си от всички, с които контактувам, от където работя и пр.

    Общо взето, после почти година се чудех дали ми се занимава с това непрекъснато треперене над огромни сметки и самопревръщането ми в развалина от глупости и прецених, че е безсмислено.
    Още повече, че родителите ми са рядко срещано интелигентни хора, нямаме търкания а и има място, така че да не се прескачаме. Плюс, че им идва добре помощ със сметките. :)

    Мисля, че това е отговорът на върос номер 1.
    А за номер 2…
    Ами до към 17, взимах някакво джобни, но се стараех да са малко.
    При мен всичките пари отиваха за книги 😉

    Сега… случвало ми се е да поискам на заем, но не ми е практика да разчитам на родителите си за пари.
    Най-малкото несериозно е.

    Докато си сам и малък (т.е. докат завършиш и вече си имаш някаква сериозна и стабилна работа) не виждам проблем да си живееш с вашите (23, 24), но според мен след това е желателно да се изнесеш. Най-малкото, малко повече пространство за родителите и възможност да си създадеш собствен дом по твое желание.
    За съжаление, да си купиш жилище в София е твърде скъп процес, а и с манията обхванала всички днес – кризата, та кризата, кредитите летят и хората се виждат в чудо.

    С една дума, и на двата въпроса, думата ти е страх + пари. :)

  • Според мен схемата по която биват убедени да останат при родителите си е подобна на никотиновата зависимост само, че опакована с псевдорационални финансови доводи. Тоест – знаят, че е вредно но все пак си седят там, а и така парите остават в семейството. Отделно майките ловко като хероинови дилъри омотават синчетата си с меките мрежи на топлата манджа и оправеното легло.Познавам хора на по 30 и кусур години на които майките им приготвят дрехите за следващият ден. Питал съм ги – абе баце не ти ли е някак така тегаво? Аз от както ме прибраха военните (тяхната мама) не съм се прибирал в къщи да живея и не мога да си представя нашите да ме намерят в неадекватно състояние пред входната врата, с мацка или с две (ако е дал господ). Или пък да се случи така.. никак да не се прибираш. Чудесно е децата да живеят с родителите си но максимум до 18 год. Добре е и кинти да не се врънкат от тях освен в крааен случай. После в психиката настъпват тежки изкривявания. Вярно е и друго – някои мъже в диво състояние лесно изпускат тънката цивилизационна нишка на хигиената, но това се оправя с подходящ обект на обожание. В заключение ще кажа, че по добре е да покибичиш гладен или да ядеш баничка с кетчуп и кафе и да откриеш някакви работи за себе си отколкото да си с изгладена блузка и хапнал сърми но в тотално неведение за нещата от живота. ПС Странно съвпадение е, че сериозен процент от хората над трийсет които живеят с родителите си карат голфчета…

  • И едното, и другото си има своите предимства (казвам го като човек, който е пробвал и двете и в момента живее при родителницата си). Логично, и недостатъците също са налице.

    Само за протокола: над 30 съм. Неженен. Работя – и колкото и кофти да прозвучи на някои, знам, че е по-добре да дам част от парите, изкарани от мен, на майка си, вместо на някой друг. Впрочем така или иначе бих го правил, дори и да съм на квартира, но тогава за съжаление голяма част от доходите ми ще изтичат в нечий чужд джоб. Майка ми не ми готви, нито ме пере, напротив – аз го правя, тъй като тя… абе да не навлизам в подробности, но се самообявява за “трудноподвижна”. Макар че съм уверен, че би се справила, ако се изнеса. За нейно спокойствие оставам при нея, в случай, че “се наложи” и “й се случи нещо”.

    Разбира се, предполагам имаш предвид не такива случаи като мен, а такива, които разчитат изцяло на родителите си. В моя случай изборът да остана при майка си е по-скоро заради мързел и удобство. Приблизително една и съща сума ще изтича от бюджета ми, независимо дали съм на квартира или вкъщи. Защо тогава да не дам тези пари на близък? Плюс това съм в центъра, а квартира в центъра все пак е малко солена за бюджета ми. А, щях да забравя и най-големия плюс – мога да си позволя да държа домашно животно. Което почти всяка хазяйка би изхвърлила без колебание, заедно със стопанина му.

    Ценя независимостта, но недостатъчно, за да блъскам двойно повече – само за да мога да се изнеса от къщи. Не виждам чак толкова сериозните плюсове – пак се налага да се съобразяваш с някого. Плюс това “когато му дойде времето” (© С. Сакскобургготски) ще се оженя, и тогава пак ще трябва да съжителствам с някого. Или и тогава ще си играем на това кой е по-независим от другия?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing