• 11Jan

    FB

    Фейсбук е някаква странна работа, която ако трябва да съм честна все още не ми е съвсем ясна. Тоест ясна ми е, но ме дразнят тези покани за други хора, верижни реакции подобни на “препиши-десет-пъти-и-ще-се-сбъдне…” (знам, че не са точно такива, но на такива ми приличат). И въпреки това днес открих един дълго време издирван от мен човек. Но преди това малко предистория.

    Края на декември, малко преди Коледа имах за убиване около половин час. Както се шляя гледам познато момиче, което задълбочено рови в чантата си. Отивам до нея и забивам и аз поглед в чантата и. Тя се поуплаши, после ме позна и се стигна до пиене на кафе. Това е моя съученичка и много добра приятелка от 1 до 7 клас. Срещата ми с нея беше едно голямо удоволствие и завърши с уговорката, че ще поддържаме контакт – явно и на нея и е било приятно. Естествено стана въпрос за това кой кого и кога за последен път сме виждали. Установихме, че не помним имената на всички и че нямаме контакт с никой от съучениците си. И и разказах за една случка. Две-три години след заминаването ми за Германия майка ми си стои в къщи. Звъни се, отваря тя, а срещу нея някакъв младеж, който я заговаря по име и пита за мен. Тя е в шах, не го познава. Пък и кой е този уж приятел, който знае къде живея, а не знае, че не живея там. И се оказва, че е един наш съученик до 7и клас, който къмто 4ти клас замина за ЮАР. С него историята е следната – карахме се жестоко, дори се бяхме сбивали, имаше родителски срещи, на които ние тримата гореспоменатите бяхме постоянно очерняни. Но първите му две писма, изпратени от ЮАР бяха до неговия най-добър приятел и до мен. След тази среща с майка ми (не се беше сетила да му даде мой телефон и аз не знам защо) се опитвах по някакъв начин да го търся. Дори и в гугъл-времената съм се сещала и съм го търсила, но – нищо. И ето че фейсбук най-после свърши една добра работа (време беше, след толкова прахосани часове там)!

3 Responses

  • На мен все повече ми се струва, че идеята на FB е да събира лични данни… в полза на кого и с каква цел все още не ми се изяснило, но като се има предвид, че вече съм си дал на дори мобилния (без да го публикувам, естествено – искаха го за есемес потвърждение на акаунта ми с цел – забележете – да е ясно, че съм истински човек, а не ХАЛ 9000, например).
    Та искам да кажа може и да разбера за какво им е личната ми информация (мисля че дори и да си изтриеш акаунта инфото се сторва някъде така че кфо от тфа) ако тия дни се появи Арнолд Шварценегер и ме успокои с думите: Relax! You’ve been erased.
    Мамооооо!!!

  • Драконе, прав си!!! Напълно подкрепям това, което си написал. И въпреки това – снощи беше невероятно чувство да чуя хора, които не съм виждала 18 години… Така че – поне заради това си заслужаваше. Знам, че цената е висока, но – сиренето е с пари 😉
    А това, което ми идва на ума – м.. му, щом имам такива спомени от преди 18 години, значи съм доста голяма вече… уфф

  • Bingo, SoupDragon! FB collect personla data and sells it–marketing companies love that stuff and pay big bucks for it. And the founder of FB–a baby-faced kid–recently announced some sort of prtnership with some ad agency or other. Yes, everything is for sale–especially your preferances and tastes and spending habits. And now, in the US, it’s not unusual for employers and schools to check you out on FB–just to see what you’re up to and haven’t disclosed on your job/school application. Hmm. Privacy is no more….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing