Lemon

Пейо говори за сладки неща, гледам ги все по двата любими готварски блога (тук и тук), облизвам се все и не стигам до там.
А мъфините са нещо, което все едно за мен е мислено…
Случайно в един смотан магазин намерих хартиените кофички за тях и ги закупих. Реших да изненадам всички домашни като направя мъфини по тази рецепта на Йоана за моя имен ден. Лошото е, че от толкова еуфория забравих за физичните свойства на хартията и мъфините ми имаха странна разлята, триъгълна, многоъгълна и всякаква друга форма, но не и това, което виждаш горе на картинката. За сметка на това бяха страшно вкусни. Естествено като видях, че има малини в рецептата нещо се надигна у мен. Не обичам малини и къпини. Затова засилих дозата шоколад и сложих орехи. А шоколадът, ах шоколадчето… Всички остатъчни дядо Коледовци, бели, черни, с ядки и без бяха безмилостно стопени и сложени вътре. Прекрасно.
Този красавец от снимката горе е вторият ми опит. След като си купих и форма за мъфини! За съжаление пък забравих за къдравите хартийки. Отново с много шоколад и орехи. Без малинки. Изглежда перфектен, но е по-малко вкусен, защото е с български шоколад. За следващия път ще знам – само хубави шоколади и вече с форма