• 20May

    Нали знаеш за всички онези истории, в които приятелки се разделят заради нещо си. Независимо. Нещо там. Естествено, че всяко момиче е преживяло няколко такива. И честно казано е трудно да се разбираш с жени. Майка ти и баба ти може да са изключения (понякога).

    Затова преди няколко часа се зарадвах, когато се почувствах като в (глупавият понякога) Sex & the City.  (отварям голяма скоба за сериала, защото знам, че е оспорван. аз лично съм го изгледала без пропуск и не съжалявам, но не е това мотото ми. въпреки това – интересно. затварям скобата, може и да има продължение). Та защо се зарадвах? Едната се прибира от там, където живее в момента в родния Пловдив. Другата я познаваме от там, където живеехме трите заедно, живее в България вече, но другаде – просто и тя идва на гости до Пловдив. Вземаме я от гарата и още в таксито разговорът е на бързи обороти и най-важното трябва да бъде казано. Шофьорът караше като луд, въпреки това се забелязваше интерес от негова страна – коя кога (не) е хванала букет, коя с кого е говорила днес, кой има рожден ден и защо да пием за него. И после – вечерята с безкрайните разговори. За всеки и за всичко. С радостта, оплакването, любовта и непримиримостта. И не само. Вече се уморяваме и не отиваме другаде, както сме го правили преди. Разделяме се, когато ме оставят с таксито пред вкъщи. Предупреждавам ги да не говорят много тази вечер, да има и за утре. Знам, че ще има. Те се смеят.

    Прибирам се, а той е почти разочарован от това, че не съм закъсняла чак толкова. Дали е била хубава вечер, съмнява се. Да, малко е нужно. Да те изслушат и ти да имаш желание да слушаш. Да можеш да се наслаждаваш и на двете. И за момент ми става тъжно за всички други, които не могат да участват в тези ми вечери вече. Заради липсата на покани. Заради мъжете им. Заради децата не. Заради егоизма, който обхвана някои от тях, след постигането на дълго желаната връзка. И най-много – заради разстоянието, което ме дели с няколкото други, които са ми останали.

    А на тези двете, които знаеха как беше преди, които знаят как е сега и са били винаги тук (където и да е тук) и които са били и тогава и сега до мен – благодаря.

2 Responses

  • О, да. Липсват ми. Липсват ми всички тези правения на нищо с хората, с които можеш да правиш всичко. Не че сега си нямам приятелки, просто… ами не е същото. И ние се изморяваме към 11 часа. А и ни е трудно да се събираме повече от два пъти в седмицата. Понякога ни е трудно да се събираме и в един град. Не знам защо… може да сме пораснали :(

  • За мен сериала беше ужасно тъжен.
    Иначе… много симпатична история. 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing