• 27May

    Начесох си крастата да се опитам да преподавам. Или нещо подобно.
    От доста време се бях заканила да присъствам на поне един от часовете, които Биргит води в университета. Тя е австрийка и преподава по някои от немските предмети на филолози и икономисти в ПУ. И нали съм по последните моменти – сетих се баш в последната седмица преди сесията на студентите. Биргит обаче реши, че ще умра от скука ако само слушам, затова предложи да поема направо цялата седмица като гост-лектор. За съжаление другите задължения дойдоха в повече и стигнах само до 2ри курс. Темата трябваше да е актуална, да предразполага към дискусия и все пак да е с образователна цел. Спрях се на изборите за Европейски парламент.
    За съжаление очакванията ми се оправдаха и от 15 човека група се оказа, че 10 няма да гласуват. Само 2ма имаха добри (сравнително) оправдания – едната има немски, другата австрийски паспорт, отказват се да гласуват за български представители, а не са се погрижили навреме за това да гласуват за собствените си такива. След това ги питах дали изобщо знаят за какво са тези избори, какво е Европейския парламент, как и защо работи. Нула. Никой нищо не знаеше. С въпросите и други неща излизаха наяве – в семействата им не се говори за политика, цитират заучени фрази от сорта на “преди беше по-добре”, “сега има само много богати и много бедни” и върхът беше когато чух, че едно време всички ходели на море всяка година. От тях ме делят някакви си 8-9 години. Бях шокирана от всичко, което чух и прекратих тези твърдения като им казах, че за годините от 80 до 89 (когато всички са ходели на море), аз съм била само 2 пъти. Малко не можеха да повярват, но спряха. След като всички нормални аргументи, които им дадох за това защо ТРЯБВА да гласуват, и които те бутаха с оправданието – всичките ни политици са корумпирани, неморални и некадърни, прибегнах до крайния вариант. Бях им казала какво са европейските партии, как ЕП е разделен на комисии, какви комисии има изобщо и им направих простата сметка. След изборите 2009 в ЕП ще има 736 представители. 17 от тях ще са българи. Те също ще участват в тези комисии. Колко лошо може да направи един некадърен политик, когато е обкръжен от по-друго мислещи (в никакъв случай не твърдя по-добри)?
    За съжаление трябваше да си спестя част от критиката, която самата аз упражнявам. За това дали изобщо работят нашите пратеници. Колко от тях сме чули да са истински активни. И дали отиват правилните хора там. (всъщност все неща, които вярвам, че един ден ще се променят). И другото, което премълчах – колко ефективна е работата на Европейския парламент? С всички ограничения, прехвърляне на отговорност, невъзможността за инициатива от негова страна (за законодателството), бавната и бюрократична работа.
    Постигнах съвсем малък успех. 1 от 10 ще гласува. И все пак е нещо. Мисля, че и още една ще отиде да гласува – просто беше прекалено горда, за да го каже – беше най-дейната в цялата дискусия.
    Хареса ми че мислят, че успях да ги провокирам и че говореха немски по-добре, отколкото очаквах.
    Не ми хареса че имат закоравялото мислене на посредствен човек от миналото и не се интересуват от важните неща от обществения и политически живот. Най-лошото е, че това е в семействата им и те не са виновни за това, че са научени така. Другото лошо е, че образователната система е пълна с остарели и закърнели методи и хора.

    Мисля, че не бих оцеляла в тази среда. А толкова ми се иска да преподавам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing