• 19Jul

    Много интересно ми беше (а всъщност много се зарадвах на) това, че на рождения ми ден почти всички ми подариха книги. С две изключения, които също бяха много подходящи подаръци. Едните книги бяха под формата на ваучер за книжарница и най-после успях да отида да го похарча. Доста се чудих, стоях дълго, преглеждах и какви книги съм си записала, че се препоръчват по разни блогове, но в крайна сметка една от книгите, които си купих не бях чувала и виждала преди това. Авторът ми беше абсолютно непознат.

    Днес погълнах 70 страници от нея и имах чувството, че времето спря да тече. Някой може да я усети като депресивна. Но според мен не е. (на всичкото отгоре и добре оформена, приятна големина на шрифта и хубава хартия) И въпреки, че съм съвсем в началото на цялата история, ви препоръчвам Бял шум от Дон ДеЛило:

    m-cover

    Не знам още защо, но ми напомня на него. Сетих се преди малко.

    Permalink Filed under: General
    1 Comment

One Response

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing