• 25Aug

    Той ме покани да участвам. Отлагам доста време заради усилия в други посоки.

    И сега чета, седнала на терасата, тръскайки фаса си в бирената кутийка (прахосничка такава), точно като в студентските си времена, докато долу по паважа профучават чалга-колите на закъснелите (или подранилите), а от съседен апартамент се чуват свирки и хепи бъртдей, които разлаяха кучето на магазинерите отсреща.

    Не ме убива да гледам грозно и неграмотно облечени хора всеки ден. Обаче не ме и прави по-силна да знам, че мога да си купя тениска за 5 лева, която да изглежда по-добре от всички селски ризки и бляскави блузки.
    Не ме убива да гледам коте с извадени очи. Но и не ме прави по-силна следващия път, когато видя още по-осакатено.
    Не ме убива да не ми се обадят от ш… пловдивска управа след подигравателно зодиакално интервю за работа. Но и не ме прави по-силна да им видя нагласената за определен човек обява за позиция, която можеше и да е моя.
    Не ме убива да виждам смъртта. Но не съм по-силна в мислите си от тогава.
    Не ме убива да чета и виждам, че има умни хора тук. Но не ме прави по-силна мисълта, че не знам защо по дяволите са тук.
    Не ме убива да си чакам изработени пари със седмици. Но не ме прави по-силна, че други пък изобщо не ги получават.

    Мога да изреждам до безкрай, но това е реалността, в която живея аз, а и повечето от вас. Може да се оттегля от нея – така, както го правя, когато не пиша тук например. Мога да имам гости дни наред и те наистина да успеят поне донякъде да ми втълпят, че живея в страхотен град. Това го знам. Просто хората не ми понасят. Не искам да виждам мързеливи, мрънкащи, недоволни и грозни (сами направили се такива) хора. И се ограничавам с тесен кръг. А като помисля – ха, че то винаги е било така. Значи – грешката е в мен.

    А всъщност – не е това, че тези неща не ме правят силна. Проблемът е, че вече съм силна и не са ми нужни и те. Затова и не харесвам поговорки. Казват ми неща, които съм разбрала доста преди да ги чуя за първи път. Спокойно, Донка, концентрирай се. Животът продължава.

    И нека продължат:
    Вера
    Петя (на какъвто език пожелае)

    (може и по-ведро от мен де 😉 )

2 Responses

  • Чшшш, адашке, пак се завъртя един вид блого-спам :). Кажи поне каква е темата? Така, като чета, оставам с впечатлението че е нещо от рода на “какво не ме убива, но и не ме прави по-силен/-на/”, ама като пусто не съм сигурен?

    Е, няма да ме убие, ако не знам темата, ама няма и да ме направи по-силен :)

  • То се разбира де – виж как си се усетил. :)
    Та, момичета и момчета, официално:
    Темата е – Каквото не ме убива ме прави по-силен(-на)

    Да ви чуя.
    Дончо, хайде де 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing