• 22Sep

    Е, не че нямам поводи за писане, но друго си е когато поводът е пътуване :) Тогава мога поне да си дам повече зор.

    Ако искате да пътувате до Грузия ще трябва да решите как точно. Най-романтичният вариант със сигурност е с кола – през цяла Турция, по Черно море, все по него и има-няма къмто 2000 километра и ще вземете да стигнете до Грузия. Вариантът с ферибот също го има, но така и не го разучихме до край, защото установихме, че не разполагаме с нужното време (както и за пътуването с кола) и естественият извод беше – полет. От самото начало пътуването се очертаваше да е трудно, да не казвам невъзможно. Директни полети от София няма, все някъде трябва да се сменя голямата птица (Виена, Франкфурт и т.н). Решихме, че все пак е по-логично да пътуваме през Истанбул. Глупостта до някъде си е наша, но кой да знае – нали все вярваме – попаднахме на най-некадърната агенция, но с най-добрата цена. Двама, в двете посоки, прекачване в Истанбул с малък престой = 800 евро без малко. Жертваме се, все пак на сватба ще ходим. Идват билетите – изненада! Не летим от София, а от Истанбул. Изцък! Около 2 седмици нерви с лелята, те поемат вредата, защото доказваме, че не сме искали да летим от там.

    Отдъхвам си.

    Полет: София – Истанбул – Тбилиси. Престой в Истанбул – около час. Летим с турските линии. НИКОГА, моля ви се, НИКОГА не летете с тях. Полетът от София закъснява с около 30 мин. Донякъде наваксваме, но все пак трябва да летим из летището, за да хванем връзката. Пристигаме в Тбилиси и отчаяно започваме да чакаме куфарите си, които естествено не са могли да тичат като нас и ги няма. Правим опис и си оставаме с вмирисаните дрехи. След около 30 часа (!) и безброй обаждания разбираме, че куфарите са вече на летището. Ако искаме да ни ги доставят трябва да чакаме 24 часа, затова решаваме да отидем и да си ги вземем. И добре, че го правим. Чисто новият ни куфар, закупен през януари в Ню Йорк, прелетял океана и пристигнал като нов в България пристига издран, без катинар и ИЗКЪРТЕН. Едно от четирите колела липсва, пластмасата се пука все повече и повече. Описи, разправии, ходения до офиса на турските авиолинии в града, решаваме, че няма смисъл да чакаме да ни върнат някакви пари (а и честно казано не им вярвам) и правим замяна. Връчват ни грозен, тежък и неудобен куфар (но нов!) турско производство, който днес пристигна в София все едно е изръчкал целия свят. Тези дни ще хвърля един поглед на намаленията в Samsonite и ще се решавам. Само да спомена, че другият ни куфар пристигна още там целият омазан в машинно масло…

    Това беше лошото начало. След това беше фън, чакайте разкази. Снимките се появяват постепенно във фейсбук :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing