Сашо, чийто блог ми беше препоръчан от Емо, вади интересни теми. И понеже на мен в момента ми е доста необходимо разнообразие се зазяпвам, че дори и нещо много почнах да коментирам. Обещавам, че с излизането от затвора ще се държа отново като една истинска лейди и ще спра да говоря глупости по блоговете на хората. Това затваряне в къщи не ми се отразява добре, започвам да ставам асоциално животно. Какво е това “асоциално животно”??? Не знам ти с какво ще го охарактеризираш, но за мен това е не просто нещо странно в поведението на някой, а по-скоро от онези луди, дето имат не номер, а цяла програма. До колко е полезно за някой да е социален или асоциален тип е спорен въпрос. Но кога ставаме асоциални? При мен се забелязва, когато съм депресирана. Тогава съм асоциална. Няма нормални разговори, а само мрънкане и викане. Забелязва се и в случаи като сегашния – затворена на тясно, с изтичащ срок и време за предаване… Ситуацията наподобява – в ъгъла с вдигнати ръце, насочен пистолет към главата ми, а аз седя много cool и продължавам да работя. (а как трябва да пиша с вдигнати ръце де, малко неясно, ама да предположим, че си разбрал за какво става въпрос). Днес например бях на работа след 2 седмици затвор и се чувствах странно, когато излезнах от апартамента и се слях с работническата тълпа в 8 сутринта на убана. Е, офисът не е изчезнал. Всичко по старо му.
-
24May
5 Responses
По въпроса за крайните срокове:
“I love deadlines. I like the whooshing sound they make as they fly by”
– Douglas Adams
Радвам се че смяташ че моя блог има интересени теми. Що се отнася до асоциалноста… аз се опитвам да подражавам на Емо и се старая да опитвам нови неща. Опитването на нови неща разсейва моята асоциалност. Фотоапарата ме кара да снимам различни неща… и се сблъсквам с нови работи .
PS това което бил казал Douglas Adams е много готено
Владо – мерси
това ще си го направя като мото по изпитите след дипломната
Сашо – няма време в момента за нови неща. намерих добре забравени стари и мисля да се позанимая с тях. но в момента, в който мога да си позволя да се шляя цял един ден например. ех, сега ми се струва като лукс. най-късно на 16.06 ще се издивява.
И тук да кажа аз нещо 😉 Асоциалността при мен някога идва от затваряне вкъщи. Абсолютно потвърдена зависимост..негативни мисли само, никво удоволствие от живота и т.н. Единственото спасение е да изляза навън. До сега в Мюнхен съм имал може би 2-3 дена, в които не съм се измъквал от барлогата си. Препоръчвам го на всички. Дори разходка в дъжд..
Емо, напълно съм съгласен за разходката в дъжда. Според мен е прекрасна. Напоследък в M?nchen имаше достатъчно подходящи за това дни 😉