Енея ме подканя да споделя 10 любими книги и ще се опитам да направя нещо подобно. Защо само подобно? Ами защото за мен любима книга означава да съм я чела страшно много пъти. Има много книги, които са невероятно красиви и са ме впечатлили страхотно, но въпреки това не съм ги чела повече от 2 пъти. Затова мисля, че няма да намеря цели 10. Но ще се опитам. Знам, че в момента темата с четенето е много вървежна покрай голямата дивотия на БНТ, но хайде да сме честни – не смятахте ли от самото начало, че Под игото ще стане номер едно? По-интересно ще ми бъде обаче да хвана поне 200 човека, гласували за тази книга и да ги разпитай туй-онуй за нея. Най-простият въпрос, на който съм сигурна, че не повече от 20 ще ми отговорят е: Избройте 10 имена на герои от романа. Ха сега де.
Не искам да коментирам повече грозната кампания и невероятния победител. Аз не съм почитател на Вазовото творчество, има много по-големи от него в българската литература. Но се поотплеснах нещо, да мина по същество за 10те книги.
1. Записки под възглавката на Сей Шонагон. Една от най-красивите и романтични книги, които някога съм чела. Случайно намерена в тийнейджърските години в семейната библиотека. Не си направих труда да гледам филма, защото съм сигурна, че това са неща, които можеш да прочетеш, но не и да видиш.
2. Мечо Пух. Знам, че ти звучи клиширано, но е така. Купиха ми я като малка на морето. Изядох я с кориците. Знам страници от нея наизуст, както и цели пасажи от немския аудио-вариант. Неостаряваща.
3. Чудомир. За съжаление го открих едва в студентските си години (всъщност е хубаво, че не го открих в училище, защото щях да съм още по-лоша в часовете по литература, където бях на мнение, че учим голяма част от шкартото на българската литература). Великолепен и винаги актуален. Читроне, питроне, битроне, витроне, гитроне… Само това ще кажа 
4. 1984, Джордж Оруел. След тази книга много пъти сънувах, че книгата става реалност и само аз знам за това. Един от големите ми кошмари.
5. Wladimir Kaminer, Ich bin kein Berliner – страхотен поглед върху живота в Германия и с Германия от страната на чуждото тяло в нея. Невероятно забавен.
Ако търсиш още красиви неща ти препоръчвам следните: Тютюн (не соц-варианта обаче), разказите на Елин Пелин и Йовков (любимата ми форма на писане, т.е. четене), Като гореща вода за шоколад (е, добре де, трябваше и нещо чисто женско в цялото), Ангелски езици, Ева Луна, Птица на пружина (или както там се превежда Mister Aufziehvogel на Мураками), Празните мисли на един празен човек, Вишлава Шимборска (оставам-без-думи), Итън Хоук – знаеш ли изобщо, че пише? – Hin und weg се казва на немски дебютният му роман – The Hottest State, Ерик-Емануел Шмид е също много умел… Мога и още да изброявам, но няма смисъл, нали беше за любимите книги
А тези са макар и много красиви не чак толкова любими като 5тицата горе.
—-
офф: Енея, не разбрах какво беше това с “и ние не сме човекоядци”?????