Lemon

Благодаря ви на всички, които се сетихте за мен – с обаждане, със смс, във fb или на патерици. Както и да броя повече от 60 човека си направиха усилията да ме поздравят. Което ме прави изключително горда и щастлива.
И въпреки че съм толкова щастлива не мога да не се запитам защо един определен човек не отговори на моите поздравления преди няколко месеца и не ме поздрави за първи път на моята си дата. Става ми тъжно, мисля за грешка, която може да съм допуснала и не виждам такава. Просто комуникацията спря. Страх ме е да питам.

А на Ико най-специалните благодарности за новия WordPress, който си имам от снощи Това беше определено най-готината изненада и дори аз със своето шесто чувство не можах да го предположа (а май трябваше).

Днес преди мноооооого много години съм зарадвала едни много специални хора с появяването си

Честит ми рожден ден!
Пожелавам си да има по-малко причини за нерви, повече усмивки и още повече любов (ако е възможно)

Слънчев ден и на вас!

Hochschule für Politik е висше училище по политика в Мюнхен, чийто възпитаник съм и аз. Затова (и не само) новината (вече остаряла за читателите тук) ме потресе.

Защото ме четат и такива, които не разбират немски – накратко за какво става въпрос:
От университета ни често правят екскурзии с учебна цел до различни точки. Този път са решили да е до Мекленбург-Форпомерн (провинция в Германия), където студентите е трябвало да се срещнат с представители на всички фракции от тамошния ландтаг и да дискутират с тях за политическите им цели. Във въпросния ландтаг обаче е представена и крайно дясната NPD. Упрекът идва от шефовете на останалите 4 фракции в парламента, че организаторите са поставили демократи и екстремисти символично на едно ниво. След известни дискусии SPD, CDU, Linke и FDP отказват участието си в срещата със студентите от Мюнхен. Отговорът на ректора Peter Cornelius Mayer-Tasch е следният: “Тази постъпка не отговаря на разбиранията ни за демокрация и правова държава.” Отказът според него е “слаб и проява на лош стил”.

Ако става въпрос за политика и ежедневие съм свикнала вече на доста неща, откакто съм тук. И със сигурност се примирявам с повече неща отколкото са нужни на средно статистическия германец.  Знаете, тук всичко е възможно – да откажеш на партия, респ. коалиция малко преди изборите да участва в тях, без скрупули да премяташ гласове насам и натам и мнооого други неща. За нормално мислещия и живеещ в тези дни човек в България не е нужно да изброявам дълго.
Преди 4 години по това време си предавах дипломната работа, чиято тема беше политическата система на България след 1989 година. За тези, които не си спомнят – тогава Атака влязоха в парламента. Трябваше да предам работата си дни преди изборите и затова в нея имаше само прогнози за въпросните избори. Атака не фигурираха никъде в тях като сила, която ще прескочи бариерата. Екстремистките десни партии бяха и все още са голямата изненада по света и у нас. България и Германия отдавна не са единствените примери за това.

И за да го направя по-кратко, защото смятам, че за повечето от вас тезата ми е ясна:
Да те е страх от такава партия в днешно време ми звучи точно толкова абсурдно, колкото ми звучат и страховете на големите сили по време на обединението на Германия. И знаете, че не ги е било страх от икономическата сила Германия, а от нещо друго.

И в заключение:
глупави политици има навсякъде. Не че трябва по някакъв начин да ни успокои това. Но поне да се спре да се говори, че всички тук са некадърни и не си струва да се гласува. Политиката е мръсна не само тук. Който вярва обратното е човек, който не си е направил усилието да се осведоми. ВРЕМЕ Е точно в предизборните дни да си дадем сметка и да помислим, че е задължително да гласуваме. Поне това.

На кого толкова пречи Синята коалиция? Или по-скоро да се радваме на незаконността, защото я възприемат като заплаха?

То пък и днес един ден беше, ама айде…

Начесох си крастата да се опитам да преподавам. Или нещо подобно.
От доста време се бях заканила да присъствам на поне един от часовете, които Биргит води в университета. Тя е австрийка и преподава по някои от немските предмети на филолози и икономисти в ПУ. И нали съм по последните моменти – сетих се баш в последната седмица преди сесията на студентите. Биргит обаче реши, че ще умра от скука ако само слушам, затова предложи да поема направо цялата седмица като гост-лектор. За съжаление другите задължения дойдоха в повече и стигнах само до 2ри курс. Темата трябваше да е актуална, да предразполага към дискусия и все пак да е с образователна цел. Спрях се на изборите за Европейски парламент.
За съжаление очакванията ми се оправдаха и от 15 човека група се оказа, че 10 няма да гласуват. Само 2ма имаха добри (сравнително) оправдания – едната има немски, другата австрийски паспорт, отказват се да гласуват за български представители, а не са се погрижили навреме за това да гласуват за собствените си такива. След това ги питах дали изобщо знаят за какво са тези избори, какво е Европейския парламент, как и защо работи. Нула. Никой нищо не знаеше. С въпросите и други неща излизаха наяве – в семействата им не се говори за политика, цитират заучени фрази от сорта на “преди беше по-добре”, “сега има само много богати и много бедни” и върхът беше когато чух, че едно време всички ходели на море всяка година. От тях ме делят някакви си 8-9 години. Бях шокирана от всичко, което чух и прекратих тези твърдения като им казах, че за годините от 80 до 89 (когато всички са ходели на море), аз съм била само 2 пъти. Малко не можеха да повярват, но спряха. След като всички нормални аргументи, които им дадох за това защо ТРЯБВА да гласуват, и които те бутаха с оправданието – всичките ни политици са корумпирани, неморални и некадърни, прибегнах до крайния вариант. Бях им казала какво са европейските партии, как ЕП е разделен на комисии, какви комисии има изобщо и им направих простата сметка. След изборите 2009 в ЕП ще има 736 представители. 17 от тях ще са българи. Те също ще участват в тези комисии. Колко лошо може да направи един некадърен политик, когато е обкръжен от по-друго мислещи (в никакъв случай не твърдя по-добри)?
За съжаление трябваше да си спестя част от критиката, която самата аз упражнявам. За това дали изобщо работят нашите пратеници. Колко от тях сме чули да са истински активни. И дали отиват правилните хора там. (всъщност все неща, които вярвам, че един ден ще се променят). И другото, което премълчах – колко ефективна е работата на Европейския парламент? С всички ограничения, прехвърляне на отговорност, невъзможността за инициатива от негова страна (за законодателството), бавната и бюрократична работа.
Постигнах съвсем малък успех. 1 от 10 ще гласува. И все пак е нещо. Мисля, че и още една ще отиде да гласува – просто беше прекалено горда, за да го каже – беше най-дейната в цялата дискусия.
Хареса ми че мислят, че успях да ги провокирам и че говореха немски по-добре, отколкото очаквах.
Не ми хареса че имат закоравялото мислене на посредствен човек от миналото и не се интересуват от важните неща от обществения и политически живот. Най-лошото е, че това е в семействата им и те не са виновни за това, че са научени така. Другото лошо е, че образователната система е пълна с остарели и закърнели методи и хора.

Мисля, че не бих оцеляла в тази среда. А толкова ми се иска да преподавам.

Нали знаеш за всички онези истории, в които приятелки се разделят заради нещо си. Независимо. Нещо там. Естествено, че всяко момиче е преживяло няколко такива. И честно казано е трудно да се разбираш с жени. Майка ти и баба ти може да са изключения (понякога).

Затова преди няколко часа се зарадвах, когато се почувствах като в (глупавият понякога) Sex & the City.  (отварям голяма скоба за сериала, защото знам, че е оспорван. аз лично съм го изгледала без пропуск и не съжалявам, но не е това мотото ми. въпреки това – интересно. затварям скобата, може и да има продължение). Та защо се зарадвах? Едната се прибира от там, където живее в момента в родния Пловдив. Другата я познаваме от там, където живеехме трите заедно, живее в България вече, но другаде – просто и тя идва на гости до Пловдив. Вземаме я от гарата и още в таксито разговорът е на бързи обороти и най-важното трябва да бъде казано. Шофьорът караше като луд, въпреки това се забелязваше интерес от негова страна – коя кога (не) е хванала букет, коя с кого е говорила днес, кой има рожден ден и защо да пием за него. И после – вечерята с безкрайните разговори. За всеки и за всичко. С радостта, оплакването, любовта и непримиримостта. И не само. Вече се уморяваме и не отиваме другаде, както сме го правили преди. Разделяме се, когато ме оставят с таксито пред вкъщи. Предупреждавам ги да не говорят много тази вечер, да има и за утре. Знам, че ще има. Те се смеят.

Прибирам се, а той е почти разочарован от това, че не съм закъсняла чак толкова. Дали е била хубава вечер, съмнява се. Да, малко е нужно. Да те изслушат и ти да имаш желание да слушаш. Да можеш да се наслаждаваш и на двете. И за момент ми става тъжно за всички други, които не могат да участват в тези ми вечери вече. Заради липсата на покани. Заради мъжете им. Заради децата не. Заради егоизма, който обхвана някои от тях, след постигането на дълго желаната връзка. И най-много – заради разстоянието, което ме дели с няколкото други, които са ми останали.

А на тези двете, които знаеха как беше преди, които знаят как е сега и са били винаги тук (където и да е тук) и които са били и тогава и сега до мен – благодаря.

Снощи не спах заради дъжда, който се изсипа в момента, в който се унасях и ме уплаши, че е градушка.
Тази вечер не ми се гледаше телевизия, нямах апетит и от рано усетих, че пак няма да мога да спя. Затова си грабнах навреме последната закупена книжка и си я ометох за една вечер.

Представям ти:

Ревю има ТУК. Не бях изревала такова количество откакто четох “P.S. Ich liebe dich” на онази ирландка, която не се сещам как се казва и не искам да я търся специално в гугъл. Не се препоръчва на хипохондрици, това поне със сигурност. Ако не спадаш към тях – прочети я! Все нещо ще научиш. А и се чете страхотно лесно.

Off: Жанет 45 са страхотни. Доставиха ми я за няколко часа, при това в събота следобед. Де да беше и останалата онлайн-търговия в България на това ниво… Тогава може би щях да се замисля и отново да се позанимавам повечко с онлайн-маркетинг. Но уви. А до тогава – не, мерси, викам аз на такава любоф.

Не че злорадствам, всъщност няма и за какво де, но просто да кажа, че съм права:

когато разказвах за дрогарските изпълнения на Дейв от ДМ от един концерт в Мюнхен всеки ми казваше, че си измислям. Айде сега на кой му е станало лошо в съблекалнята??? Този път отиват и по-далеч – провалят си турнето…

(иначе и аз съм фен, но след онзи концерт си казах, че ще си ги слушам само в къщи)

Енея ме подканя да споделя 10 любими книги и ще се опитам да направя нещо подобно. Защо само подобно? Ами защото за мен любима книга означава да съм я чела страшно много пъти. Има много книги, които са невероятно красиви и са ме впечатлили страхотно, но въпреки това не съм ги чела повече от 2 пъти. Затова мисля, че няма да намеря цели 10. Но ще се опитам. Знам, че в момента темата с четенето е много вървежна покрай голямата дивотия на БНТ, но хайде да сме честни – не смятахте ли от самото начало, че Под игото ще стане номер едно? По-интересно ще ми бъде обаче да хвана поне 200 човека, гласували за тази книга и да ги разпитай туй-онуй за нея. Най-простият въпрос, на който съм сигурна, че не повече от 20 ще ми отговорят е: Избройте 10 имена на герои от романа. Ха сега де. Не искам да коментирам повече грозната кампания и невероятния победител. Аз не съм почитател на Вазовото творчество, има много по-големи от него в българската литература. Но се поотплеснах нещо, да мина по същество за 10те книги.

1. Записки под възглавката на Сей Шонагон. Една от най-красивите и романтични книги, които някога съм чела. Случайно намерена в тийнейджърските години в семейната библиотека. Не си направих труда да гледам филма, защото съм сигурна, че това са неща, които можеш да прочетеш, но не и да видиш.
2. Мечо Пух. Знам, че ти звучи клиширано, но е така. Купиха ми я като малка на морето. Изядох я с кориците. Знам страници от нея наизуст, както и цели пасажи от немския аудио-вариант. Неостаряваща.
3. Чудомир. За съжаление го открих едва в студентските си години (всъщност е хубаво, че не го открих в училище, защото щях да съм още по-лоша в часовете по литература, където бях на мнение, че учим голяма част от шкартото на българската литература). Великолепен и винаги актуален. Читроне, питроне, битроне, витроне, гитроне… Само това ще кажа
4. 1984, Джордж Оруел. След тази книга много пъти сънувах, че книгата става реалност и само аз знам за това. Един от големите ми кошмари.
5. Wladimir Kaminer, Ich bin kein Berliner – страхотен поглед върху живота в Германия и с Германия от страната на чуждото тяло в нея. Невероятно забавен.

Ако търсиш още красиви неща ти препоръчвам следните: Тютюн (не соц-варианта обаче), разказите на Елин Пелин и Йовков (любимата ми форма на писане, т.е. четене), Като гореща вода за шоколад (е, добре де, трябваше и нещо чисто женско в цялото), Ангелски езици, Ева Луна, Птица на пружина (или както там се превежда Mister Aufziehvogel на Мураками), Празните мисли на един празен човек, Вишлава Шимборска (оставам-без-думи), Итън Хоук – знаеш ли изобщо, че пише? – Hin und weg се казва на немски дебютният му роман – The Hottest State, Ерик-Емануел Шмид е също много умел… Мога и още да изброявам, но няма смисъл, нали беше за любимите книги А тези са макар и много красиви не чак толкова любими като 5тицата горе.

—-

офф: Енея, не разбрах какво беше това с “и ние не сме човекоядци”?????

Дай в гугъл find chuck norris и кликни на “чувствам се късметлия”

От Bulgariana

Преди няколко месеца ходих до Баумакс и каква беше изненадата ми, когато отсреща видях познати марки. Подейства ми доста сюрреалистично. Една от тях е dm – любимата ми дрогерия от немските времена. Идеалното място, където се минава поне веднъж в месеца и се пазарува всичко наведнъж – от тоалетна хартия и препарати за почистване до боя за коса и кремчета и всичко, което се сетиш.

Дойде моментът, отвориха и естествено се затичах натам. Както е обичайно имаше и сключен бас.  Въпросът беше – ще има ли Елмекс и Аронал (най- най- най-добрите пасти за зъби, с които се снабдяваме от Германия и Австрия – купуваме винаги огромни количества или поръчваме на приятели, които си идват от време на време). Аз оптимистката казах, че ще има. Очаквах да има още много неща, които ми липсват – големите опаковки o.b., пълнозърнестите вкусотии, шампоаните против косопад на Алпецин и още, още, още неща. Каква беше изненадата ми, когато влязохме и видях безкрайни редици български пасти за зъби, безкрайни редици българска козметика, която може да се намери във всеки хранителен магазин и разбира се беше пълно с домашната марка на dm – Balea. Няма Алпецин, няма Елмекс, няма Аронал, няма вкусни диетични работи. Има обичайните опаковки от по 6 тампона, 3 презерватива и други мини-пакети.

Още в магазина го попитах – ти dm виждал ли си? Е, същото е, ама съвсем различно.

П.С. Да не ме разбирате погрешно – одобрявам това, че dm се ориентират към българския производител, но не ми харесва, че продават само най-евтиното… Защото не са такъв магазин.

принцесата

Последната от общо четири:
една
две
три

Лидл, въпреки противоречивите нагласи на германците (някой друг път, че е дълго), на мен ми беше доста любима верига в Германия. Хранителни стоки (ако поне до Гърция сте ходили – то сте ги видели).

Учудването ми днес дойде от търсене в българския Гугъл “лидл работа за шофьори има ли?” (и попадане при мен). Та да отговоря:
Може и да има. Но още не са отворили магазините си в България. Скоро. Търпение му е майката.

От няколко години вече мисля, че съм намерила перфектната фризьорка в Пловдив. На възраст колкото мен, симпатяга, не говори излишни неща, харесва ми как се облича и ми харесва нейната компания. Най-важното от всичко – съобразява се със стила ми (независимо какъв е той в момента) и има добра преценка. Стриже, боядисва и изсушава перфектно. Минус – един – не работи до нас и винаги трябва да си правя час за поне след ден.
От година насам до нас има фризьорски салон. Всичко на всичко съм била 3 пъти клиент там – все по спешност. От първия път се убедих, че няма да станат моите хора – говорят прекалено много и са прекалено бавни (за мен – признак на непрофесионалност). Днес беше третото ми и последно посещение там. Причината:

Взема ме тя за изсушаване и се опитва да подхване разговор, който започва с думите: “Нещо изглеждаш различно днес. Гримирана ли си или си напълняла?” Аз: ВТФ????

За тези, които не ме виждат толкова редовно – все още спиралата е единствения грим, който използвам, и не, не съм напълняла.

съм сигурна, че не си я виждал. А може би да? Съжалявам за качеството, продавачката гледаше лошо…