Posted on

Pain, go away

Няма начин човек да направи добра снимка на супа. Както и да я снимаш все ще остане нещо, което е важно, а не е на кадър. А и няма как да снимаш аромати. Затова без снимка ще ви разкажа за моята първа грузинска супа – chikhirtma (ჩიხირთმა).

Предистория 1
Грузия е най-доброто място на света. Или поне за мен от 2012 насам. Там са добрите хора, които правят добра храна. Ако си бил там поне за малко, то си идваш по-добър човек. Без претенция, без поза, просто добър. Нямам представа как все още съществува това някъде по света, но е там.

Предистория 2
В последните години се оказа, че мога да готвя. Просто не съм го знаела до сега или пък не е имало истинска причина да го правя. Нямам представа как, но се оказа, че мога да меся хлябове и тутманици, мога да готвя японски супи, които изискват търпение и всеотдайност, мога да правя десерти, които до скоро смятах, че само мога да ям.

Предистория 3
Основен виновник за тази супа е един подарък, който препоръчвам, а именно тази книга:

Ако трябва да съм честна тази супа не съм я вкусвала в Грузия. За най-популярните рецепти от там може би повечето са чували – шашлики, хачапури, кхинкали, патладжан с орехи и нар. Но супата чикхиртма ми беше абсолютно непозната.

Всяка от рецептите в книгата започва с лична история или кратко обяснение от къде идва въпросното ястие, за какви поводи се приготвя. Най-прекрасното е, че има цяла глава с рецепти, която се нарича Pain, go away. Е, тази супа е от тази глава – предназначена най-вече за закуска след дълга нощ с вино. И си викам – абе как ще става някаква си пилешка супа заместител на любимото шкембе. И към края на рецептата чета: “Вземате цяла връзка кориандър и …” И тук бях готова. Ароматът на прясно нарязан кориандър ме пренася директно на масата в Грузия, но имайки сравнително трезва мисъл знам къде съм и ми се приисква да нахраня половината свят и запретвам ръкави.

Приблизителна рецепта за чикхиртма
(приблизителна, защото е без точни грамажи – тази супа според мен се получава по-добре ако е на принципа “колкото поеме”)

Вземате едно пиле (или тези части от него, които обичате да използвате за супа) – около кило-кило и малко. Слагате го да се вари с цяла глава кромид, един-два моркова и два стръка целина и отпенвате докато се вари, но не отделяте мазнината, която изплува на повърхността. (Аз имах цяло пиле, но част от месото оставих вече сварено за друго ядене, защото беше в повече)
След като се свари вземате няколко лъжици от мазнината на бульона и ги сипвате в тиган, а в тях запържвате две глави шалот нарязан на ситно. Моя го изпуснах леко и стана на чипс, което още повече засили вкуса му. След като леко се глазира лукът добавяте лъжица брашно в тигана и го запържвате докато му махнете брашнения вкус. Междувременно сте разделили кориандъра на стебла и листа. Вземате само стеблата и ги слагате в същия тиган при брашното и шалота докато омекнат. В това време ви омекват и коленете, защото кухнята ви изведнъж се е озовала в друго измерение на вкусовете. Махате омекналите стебла на кориандъра и изсипвате запръжката в бульона (аз му махнах стръковете целина и главата кромид, а морковите просто нарязах на по-ситно).
Обезкостявате пилето и го правите на удобни за ядене хапки и го връщате в бульона.
Разбивате 2-3 жълтъка със сока на половин лимон и застройвате с тях супата. Оставяте да къкри. Вземате щедра щипка шафран, добавяте щипка сол и го счуквате в хаванче или купичка. Добавяте няколко лъжици от бульона, за да се разтвори и когато е готово го изсипвате в супата. Това беше и моментът, в който се почувствах като вещица пред казан с биле –  този аромат взриви всичките ми сетива. Накрая изключвате котлона и добавяте ситно нарязаните листа от кориандър.

И ако щете вярвайте, но болката наистина малко намаля.

 

Posted on

Упътване за остаряване

Този блог спря да съществува преди много години, но остана някъде там като прекрасен спомен. Е, текстовете не претендираха за гениалност, но самото им писане доставяше огромно удоволствие. Междувременно на мен поне ми изглеждат наивни, някои дори смешни. Има и такива, които биха заслужили да останат, но цялото това ровене би било прекалено времеемко и го отлагам за по-удобен момент (може и никога).

Междувременно киселият лимон се омъжи, роди дете и се учи да не остарява. Или поне да остарява достойно. Вече не носи толкова на пиене, но пък може да готви в пъти по-добре. Все така непримирим е, което прави всичко много по-сложно. Но може да тегли добре чертата и крайностите биват тепърва тествани. Старае се да чете все още толкова много като преди, наваксва с детски книги и повече кратки истории (и без това винаги съм обожавала разказите).

И сега ви представям любимата ми в последно време колумнистка и нейната “Колонка на бабата”.  Обожавам любопитните истории за това, че през петдесетте дори хазяите на младите момичета са подлежали на наказание ако в стаите им се намушка мъж. Както и трезвия, но много чувствителен поглед върху живота с нелечимо болен спътник. Или пък нестихващото любопитство, което само може да ме учи да не ставам мързелив човек и да не си намирам оправдания. Но по повод днешния ден ви поздравявам с последната колонка от миналата седмица. И да научим светлината, че дори да има часове или пък цели дни, в които не ѝ позволяваме да се появи, тя е в нас и винаги ще е по-силна.

Тиха нощ

Нашата пенсионерка-колумнистка би желала да прекара Бъдни вечер сама. Защото знае, че на тази вечер ще бъде тъжна.

“На Бъдни вечер ще отворя шише вино. След което ще седна на дивана с чаша в ръка и ще чета. Малко след осем часа внуците ми ще се обадят и ще благодарят за подаръците. А аз ще им пожелая Весела Коледа. След което ще стана, ще отворя вратата на балкона и ще пусна в къщи зимния въздух, който ще прореже топлината на жилището ми. Със студа в дома ми ще нахлуе тишината. Няма друга вечер, в която тя да е по-близка и досегаема, отколкото на Коледа. Не се чуват стъпки, никой не минава по улиците. Който има семейство е седнал с него пред коледното дърво. Който няма семейство стои сам пред нищото. Тиха нощ, свята нощ.

Коледа е красив празник за всички, които са щастливи. Това е празник, който празнува любовта – независимо дали Божията любов или щастието да си обграден с хора, които обичаш. Но Коледа ти крещи в лицето, че трябва да бъдеш щастлив. И е още по-осезаемо ако нещо в живота ти не е наред. През повечето дни на годината е лесно да се самозалъжеш и да се правиш, че всичко е наред. Коледа изстъргва тази самозащита и остава само болката. Който е сам или нещастен на Бъдни вечер пада в дълбока дупка.

Моят съпруг Ули почина вследствие на Алцхаймер преди шест години. На края на живота си той страдаше. Наясно съм, че по-доброто за него беше да си отиде. По-точно съм наясно с това всеки друг ден, но не и на Коледа. Бъдни вечер за мен е един спомен в календара ми, че животът ми някога беше различен. Мъжът ми и аз толкова обичахме този празник. От момента, в който се запознахме, превръщахме този ден в необичайно разточителство. В началото на брака си разполагахме с много малко средства. Но през декември спестявах от парите за домакинство и готвех почти само картофи с различни зеленчуци, за да можем да си позволим красиво коледно дръвче. Не някоя оглозгана елхичка, а дърво с кичести клони, на които можех да сложа множество свещи.

След като децата отиваха по леглата си запалвах свещите по дървото за втори път, само за Ули и мен. Холът ни миришеше на пчелен восък и на елхови клончета. Седяхме един до друг на дивана и съзерцавахме формите на светлината, които чертаеха свещите в тъмнината. Това бяха най-щастливите моменти на брака ни. Не беше нужно да казваме и дума, и двамата знаехме какво усеща другият.

Колкото повече остарявахме, толкова по-висока и кичеста ставаше елхата ни. Мъжът ми се съревноваваше да намери най-хубавото дръвче за мен. На зряла възраст това стана още по-лесно: нанесохме се в жилище, от чиито прозорци гледахме към площадче, на което се продаваха коледни елхи. Още при разтоварването на първите дръвчета мъжът ми и аз изследвахме разтоварената стока. И когато откриехме някое особено красиво дърво мъжът ми бързо си обуваше обувките и бягаше надолу.

От смъртта му насам не желая да имам коледно дърво, само малко елхово клонче в една ваза, на което да закача любимата ни топка за украса от преди. И от тогава искам да прекарвам Бъдни вечер сама.

Имам огромното щастие да имам три деца, които с удоволствие биха ме поканили. И внуци, дори правнуци, които ще се радват да ме видят на тази вечер. Но аз не искам, защото бих им развалила вечерта. Бъдни вечер е един от дните, за които със сигурност знам, че няма да се чувствам добре, защото тогава при мен идват спомените. Не искам семейството ми да вижда тази тъга в лицето ми. Не искам, защото ще трябва да ме утешават. И най-важното – не желая да подтискам тъгата си. Искам да мога да плача без това да развали настроението на някого. Да допусна чувствата си е най-големият подарък, който мога да си направя. Защото дори това да е момент на голяма тъга, той просто означава, че съм обичала.

На първия ден от Коледа отново ще заживея, ще прегърна децата, внуците и правнуците си, ще ядем заедно печена гъска и след това ще си хапваме коледни бисквити. Но в мислите си ще съм с всички онези, които нямат това щастие, онези, за които цялата Коледа се усеща като моята Бъдни вечер, онези, на които нещастието им крещи в главите и които трябва да се концентрират, че това в крайна сметка са просто дни с часове в тях, които само трябва да минат.”

линк