• 14Jun

    Hochschule für Politik е висше училище по политика в Мюнхен, чийто възпитаник съм и аз. Затова (и не само) новината (вече остаряла за читателите тук) ме потресе.

    Защото ме четат и такива, които не разбират немски – накратко за какво става въпрос:
    От университета ни често правят екскурзии с учебна цел до различни точки. Този път са решили да е до Мекленбург-Форпомерн (провинция в Германия), където студентите е трябвало да се срещнат с представители на всички фракции от тамошния ландтаг и да дискутират с тях за политическите им цели. Във въпросния ландтаг обаче е представена и крайно дясната NPD. Упрекът идва от шефовете на останалите 4 фракции в парламента, че организаторите са поставили демократи и екстремисти символично на едно ниво. След известни дискусии SPD, CDU, Linke и FDP отказват участието си в срещата със студентите от Мюнхен. Отговорът на ректора Peter Cornelius Mayer-Tasch е следният: “Тази постъпка не отговаря на разбиранията ни за демокрация и правова държава.” Отказът според него е “слаб и проява на лош стил”.

    Ако става въпрос за политика и ежедневие съм свикнала вече на доста неща, откакто съм тук. И със сигурност се примирявам с повече неща отколкото са нужни на средно статистическия германец.  Знаете, тук всичко е възможно – да откажеш на партия, респ. коалиция малко преди изборите да участва в тях, без скрупули да премяташ гласове насам и натам и мнооого други неща. За нормално мислещия и живеещ в тези дни човек в България не е нужно да изброявам дълго.
    Преди 4 години по това време си предавах дипломната работа, чиято тема беше политическата система на България след 1989 година. За тези, които не си спомнят – тогава Атака влязоха в парламента. Трябваше да предам работата си дни преди изборите и затова в нея имаше само прогнози за въпросните избори. Атака не фигурираха никъде в тях като сила, която ще прескочи бариерата. Екстремистките десни партии бяха и все още са голямата изненада по света и у нас. България и Германия отдавна не са единствените примери за това.

    И за да го направя по-кратко, защото смятам, че за повечето от вас тезата ми е ясна:
    Да те е страх от такава партия в днешно време ми звучи точно толкова абсурдно, колкото ми звучат и страховете на големите сили по време на обединението на Германия. И знаете, че не ги е било страх от икономическата сила Германия, а от нещо друго.

    И в заключение:
    глупави политици има навсякъде. Не че трябва по някакъв начин да ни успокои това. Но поне да се спре да се говори, че всички тук са некадърни и не си струва да се гласува. Политиката е мръсна не само тук. Който вярва обратното е човек, който не си е направил усилието да се осведоми. ВРЕМЕ Е точно в предизборните дни да си дадем сметка и да помислим, че е задължително да гласуваме. Поне това.

  • 28Feb

    От няколко години вече мисля, че съм намерила перфектната фризьорка в Пловдив. На възраст колкото мен, симпатяга, не говори излишни неща, харесва ми как се облича и ми харесва нейната компания. Най-важното от всичко – съобразява се със стила ми (независимо какъв е той в момента) и има добра преценка. Стриже, боядисва и изсушава перфектно. Минус – един – не работи до нас и винаги трябва да си правя час за поне след ден.
    От година насам до нас има фризьорски салон. Всичко на всичко съм била 3 пъти клиент там – все по спешност. От първия път се убедих, че няма да станат моите хора – говорят прекалено много и са прекалено бавни (за мен – признак на непрофесионалност). Днес беше третото ми и последно посещение там. Причината:

    Взема ме тя за изсушаване и се опитва да подхване разговор, който започва с думите: “Нещо изглеждаш различно днес. Гримирана ли си или си напълняла?” Аз: ВТФ????

    За тези, които не ме виждат толкова редовно – все още спиралата е единствения грим, който използвам, и не, не съм напълняла.

  • 06May

    Покрай тези празници за три седмици се натрупаха три семейни сбирки. Цветница, Великден, Гергьовден. Последната значи днес. От там и случката.

    Малката на братовчедка ми всеки път като ме види се затичва, прегръща ме и ме целува. Днес отново така, но целувка не получавам.
    – Цветина, а няма ли целувка?
    – Днес си много сладка, затова няма да те целувам.

  • 24Apr

    И мен не ме подмина вълната с книгите. Съзерцателят ме е посочил, защото малко съм се била спирала на темата с книгите. Това наистина е така, но пък в първия момент ми подейства обидно :)

    Трябва да назова три книги, които съм прочела наскоро; три, купени напоследък; три, които желая да препрочета.
    Всичко добре, обаче при мен нещата стоят по друг начин. Аз никога не чета само една книга. Имам книга за всяко от настроенията си, а като типичен близнак те никак не са малко.
    Наскоро разказах за една купчина книги, които си купих от антиквар до пощата в Пловдив. Ето някои от тях: Шегата (Кундера) – започва обещаващо, Стас и Нели (оставила ми е добри спомени в детството и исках да я имам), другите автори са Фром, Фройд и Дикенс. Неща, които всеки трябва да притежава. Но най-добрата покупка беше във Виена: Вишлава Шимборска, стихотворения. Има я преведена на български, но е изчерпана и не може да се намери никъде. Не знам как са българските и преводи, но като чета немските само мога да я препоръчвам горещо на всеки.
    Три, които съм прочела наскоро? Празните мисли на един празен човек на Джером К. Джером се погрижиха за няколко вечери хихикане в леглото. Перфектно разтоварващо четиво, което ме караше да прочитам всеки пасаж по 2 пъти – първо на ум, после на глас, защото ме питаха какво толкова смешно има. Втората (не я прочетох до край, зарязах я в Мюхен) – Алек Попов, нещо с прехода. Много ми я бяха похвалили, но за мое съжаление не беше това, което очаквах. И сега ако щеш се смей, но аз чак сега, на тези си години прочетох Автобиография на Бранислав Нушич. Нужно ли е да я коментирам? Мисля, че по-закъснял човек от мен няма що се отнася до тази книга.
    Три, които желая да прочета. Ами двете ти ги казвам: Бертранд Ръсел, Philosophie des Abendlandes, както и Сто години самота на Маркес (тази всъщност почти я презполових). Трета няма, защото е повече от една. Толкова са се натрупали, че не знам от къде да я започна. Ама си се мотам иначе де, не съм си дала зор. Единствено НАП дразнят. Но… какво да се прави. Весели празници от мен. Не искам да задължавам никого с това с книгите, защото установих, че е доста трудно. Но пък приятно, така че – запрятайте ръкавите и споделяйте.

  • 26Feb

    При един от последните ми разговори с мои приятели в Мюнхен изскочи следната информация: Ректорът на университета ми
    , който до скоро наричахме еМ Ти (от фамилията му, но на мен винаги ми е звучало като Е.Т.), сега вече има ново име сред студентите си – РС (хихихи, това пък от първите му имена). Той е наистина странна птица и е хубаво човек да се е срещнал с него. Преподава политическа теория, но това не му пречи в лекцията да спомене, че рибките в аквариума на университета са подбрани според фенг шуи (или както там се пише). Интересува се от зодиите на студентите си – в един семинар ме запита посред реферата ми каква зодия съм. Доста объркана реших, че не знам дали ще му угодя с отговора си, затова преди да се заплета в лъжи, си признах, че съм близнак. Той беше меко казано отвратен и помоли колежката си професорка, с която водеше семинара, да поеме корекцията на научната ми работа, която трябваше да бъде оценена. Защото не можел да работи с близнаци. Бил предубеден и го било страх да не ме ощети. Браво на него, защото пък тя ме харесваше много и ми писа отлична оценка. Той, както вече ти става ясно, е езотерик от класа (на това много се беше ядосал всъщност, и аз не знам защо). Много логично е такъв човек да отхвърля мобилната комуникация като изключително вредна. Но животът поднася изненади, и ето че и на него му се е наложило да се обзаведе с мобилен телефон. Какво било учудването му обаче, когато дни, после и седмици наред той не получавал никакви съобщения и обаждания. Нула. Никакви. И обезпокоен от това, запитал мой съвипусник – дали не би бил така добър да погледне настройките на телефона, може пък нещо да не е наред. Колегата ми учтиво казал, че няма проблем. И тогава професор-доктор-ненам-си-какво-на-всички-науки извадил една метална кутийка, откопчал я и извадил от вътре мобилния си телефон. На въпроса на моя колега защо държи телефона си в кутия, той отговорил – “Да се предпазвам от вредното лъчение”.

    Всъщност тази случка ме подсети за вица със Зайо-Байо, където Зайо се чудеше защо няма зайчета и беше запитан:
    – Зеле ядеш ли?
    – Да.
    – Моркови ядеш ли?
    – Да.
    – А жена си … ли?
    – Не.
    – А трябва, трябва.

  • 14Jun

    Франция си има най-после своят Елцин. (клик)

    Видеотата – без коментар…

  • 13Jun

    Това е нещо, което бих оприличила като постъпка на български политик. Американският конгресмен Том Лантос нарече бившия немски канцлер Шрьодер “политическа проститутка”. ТУК на немски и ТУК кратко на български.
    Но явно американските политици също страдат от слабоумието на българските си колеги и си позволяват фриволни твърдения, които не само, че са обидни, но съчетават в себе си хиляди твърдения, нямащи нищо общо помежду си. И то става като в онзи скеч от Улицата (знам, че го цитирам за хиляден път, но е толкова верен): “то, едното няма нищо общо с другото… камионче на детето.”
    Не искам с това да защитавам Шрьодер по какъвто и да е начин. Не съм и проруски ориентирана. Но неоспорван е фактът, че най-голямото постижение на Шрьодер е НЕнамесването на Германия във войната в Ирак. Което всъщност е трън в очите на конгресмена Том Лантос (който си е унгарец, ето къде била работата). И от там тръгва всичко. Ето ти и твърденията на Лантос в няколко точки:
    – очаква подобрение на отношенията с Германия и Франция, защото и Шрьодер и Ширак вече си отидоха от ръководните постове
    – естествено напомня за това, че американците са спасили Германия от фашизма (без коментар, прекалено дълга тема е намесването на Америка във Втората световна война)
    – не стига, че добрата стара Америка е спасила Германия и Франция от фашизма, пазила ги е от комунизма, а тез двете европейки да вземат да се изсерат (извинявай) и да вземат да обърнат гръб на “ислямо-фашизма” (!?!?!?) (свободен превод от немската статия, която ти линкнах горе)
    – всъщност Шрьодер е политическа проститутка, защото приема мазни, дебели чекове от Путин (North European Gas Pipeline работи). Но Лантос не иска да го нарече така, защото ще обиди проститутките в изборателния си район

    Американската (външна, световна) политика за съжаление обича като бай Ганьо да се тупа в гърдите до посиняване, да изтъква, че без нея светът щеше отдавна да е загинал и да се прави на “световен полицай” (когато това твърдение излезе не ми харесваше, но го намирам за много подходящо в момента). Тя е като един стар човек, комуто не можеш да обясниш, че миналото си е минало, няма лошо, но трябва да се поприспособи. Който не е с нас е против нас. Ами аз тогава съм против. Дефинитивно!

  • 30Nov

    Сутринта, 7 и нещо, по-скоро 8 без малко се засичам с Владе в метрото. Драган и Владе са македонци, братя. Завършил наскоро, работи вече. Говорим си нещо – очила, лещи, ама цял ден пред компютъра. Той: “Абе, кви станахме – кой кво учил – все на компютър седи по цял ден. Е, аз – електротехника. Ми жица не съм виждал на живо. Освен тая на мишката. И ако ми сложат уайърлес и нея няма да я виждам вече. Егати електротехника дето съм…”