• 17Mar

    Кои да стигнем? Американците? Германците? Х? У? Z?

    Всъщност няма значение кои. Няма да ги стигнем, спете спокойно.

    Отвратена, погнусена, възмутена и много други неща съм от реакцията на служителите на българското консулство в Токио, които просто се изнесоха без да направят каквото и да е за българите, намиращи се в момента в Япония. Може да си представите цялата палитра на негативни чувства. Единственото, което не съм: НЕ съм изненадана.

    Ако пуснете в Гугъл “посолство на българия в япония” на четвърто място излиза това, което търсите. Генералният ни консул там се казва Любомир Тодоров. На първо място излиза посолството на Япония в България. Само да не си помислите, че ще намерите страница на посолството ни в Токио. Само вижте мейла и всичко става ясно. (бележка: направете си експеримент и потърсете мейлите на български консулства и посолства – изобилстват адреси в yahoo, hotmail, еtc.)

    Кои са тези хора и защо не ги е еня какво става със сънародниците им? Защото масово (и все пак не на 100%) по тези места работят хора, чиято цел в никакъв случай не е да поддържат контакт с българските граждани в съответните държави, а по-скоро да имат колкото се може по-малко общо с тях. (Голяма скоба – един пример за служител: Петър Коларов. Позната ли ви е фамилията? Е, това е внук му. А да беше само той – да се примири човек. Но не е. И всички го знаят. Но всички мълчат. Хората, които ги назначават; хората, които работят в техните екипи; ние всички. Затварям голямата скоба)

    За мое огромно съжаление не мога точно тук да разкажа за всички красоти, на които съм се нагледала по време на краткия си досег до тези места. Само ще кажа, че съм видяла какво е в българските ни представителства в Мюнхен, Ню Йорк и Вашингтон. Естествено, на всички тези места имаше и хора, които знаят какво правят там и го правят наистина. За да не посочвам имена ще ви разкажа само за две места, вие си направете изводите:

    Българското посолство във Вашингтон е невероятно красива, огромна къща. Отпред има паметник на Васил Левски, на пръв поглед – много представително. Току виж сте се възхитили и погледът ви попада на разбитите прозорци под покрива (виждат се с невъоръжено око от улицата). Липсват стъкла, висят рамки. След това тръгвате да се качвате по стълбите към централния вход. Препоръчително е да отидете в слънчев или поне сух ден. В противен случай ще трябва да сте снабдени със стабилни грайфери, защото стъпалата са облицовани с ужасни, евтини, да не говорим че са неподходящи за целия вид на сградата, ГЛАНЦИРАНИ плочки. На които е достатъчно да има и капка вода, за да се върнете до изходната си позиция. Иначе вътре е чисто, поне в официалните помещения, дори има роял (!?). Подробностите за служебната стая за куриери ще ви ги спестя, не искате да ги знаете.

    Японското посолство в Ню Йорк е страхотна къща в Манхатън, която е паметник на културата. С огромна винарска изба, построена естествено преди сградата да стане посолство, но поддържана и до момента в безупречен вид. Имат сключен договор (какъвто всъщност никое от нашите посолства и консулства НЯМАТ, защото за всеки ремонт се докарват работници от България) със строителна фирма, която обслужва всяка авария в сградата – от най-безобидната до сериозни проблеми като наводнения и др. Преди няколко месеца тази фирма беше извикана в посолството на Япония, за да смени една от тухлите във винарската изба, която се била разчупила! Без преувеличения.

    Звучи ви прекалено? Може и да е. Но аз лично предпочитам престараването пред безхаберието. Доста нецензурният лаф казва, че чуждата п…. кокали няма. И България няма кокали. Не ѝ останаха вече.

    А те седнали и се чудят защо няма хора за генерални консули (виж линка към другаря Коларов). Няма и да има други освен тези. Те поколенията си вървят, кучетата си лаем, Япония ще се подруса, подруса, пък ще си построи наново всичко, а ние все покрай каручката, оплискани от поредната локва ще си псуваме под сурдинка.

  • 22Sep

    Е, не че нямам поводи за писане, но друго си е когато поводът е пътуване :) Тогава мога поне да си дам повече зор.

    Ако искате да пътувате до Грузия ще трябва да решите как точно. Най-романтичният вариант със сигурност е с кола – през цяла Турция, по Черно море, все по него и има-няма къмто 2000 километра и ще вземете да стигнете до Грузия. Вариантът с ферибот също го има, но така и не го разучихме до край, защото установихме, че не разполагаме с нужното време (както и за пътуването с кола) и естественият извод беше – полет. От самото начало пътуването се очертаваше да е трудно, да не казвам невъзможно. Директни полети от София няма, все някъде трябва да се сменя голямата птица (Виена, Франкфурт и т.н). Решихме, че все пак е по-логично да пътуваме през Истанбул. Глупостта до някъде си е наша, но кой да знае – нали все вярваме – попаднахме на най-некадърната агенция, но с най-добрата цена. Двама, в двете посоки, прекачване в Истанбул с малък престой = 800 евро без малко. Жертваме се, все пак на сватба ще ходим. Идват билетите – изненада! Не летим от София, а от Истанбул. Изцък! Около 2 седмици нерви с лелята, те поемат вредата, защото доказваме, че не сме искали да летим от там.

    Отдъхвам си.

    Полет: София – Истанбул – Тбилиси. Престой в Истанбул – около час. Летим с турските линии. НИКОГА, моля ви се, НИКОГА не летете с тях. Полетът от София закъснява с около 30 мин. Донякъде наваксваме, но все пак трябва да летим из летището, за да хванем връзката. Пристигаме в Тбилиси и отчаяно започваме да чакаме куфарите си, които естествено не са могли да тичат като нас и ги няма. Правим опис и си оставаме с вмирисаните дрехи. След около 30 часа (!) и безброй обаждания разбираме, че куфарите са вече на летището. Ако искаме да ни ги доставят трябва да чакаме 24 часа, затова решаваме да отидем и да си ги вземем. И добре, че го правим. Чисто новият ни куфар, закупен през януари в Ню Йорк, прелетял океана и пристигнал като нов в България пристига издран, без катинар и ИЗКЪРТЕН. Едно от четирите колела липсва, пластмасата се пука все повече и повече. Описи, разправии, ходения до офиса на турските авиолинии в града, решаваме, че няма смисъл да чакаме да ни върнат някакви пари (а и честно казано не им вярвам) и правим замяна. Връчват ни грозен, тежък и неудобен куфар (но нов!) турско производство, който днес пристигна в София все едно е изръчкал целия свят. Тези дни ще хвърля един поглед на намаленията в Samsonite и ще се решавам. Само да спомена, че другият ни куфар пристигна още там целият омазан в машинно масло…

    Това беше лошото начало. След това беше фън, чакайте разкази. Снимките се появяват постепенно във фейсбук :)

  • 10Jul

    Преди доста време се похвалих, че съм констатирала функцията си като магнит. Магнит за олигофрени. Минаха дни, седмици и месеци. И отново установявам същото. Но както и да е.

    Хората се делят на тъпи и на нетъпи. Независимо къде – тук или на другия край на света. Отдавна знам, че дискриминацията може да е отрицателна, но и положителна; може да е на расов принцип, на религиозен, на сексуален или какъвто си помислиш. И въпреки това никога няма диагноза, която да е валидна за всички, на 100%. Нали? Няколко примера:
    – Немците нямат чувство за хумор.
    – Англичаните са сухи и нечувствителни.
    – Французите са романтични.
    – Американците са тъпи.
    – Италианците са емоционални.
    – Циганите са прости.
    – Българите са най-работливите.

    Сега си представи това на 100%. Ха! Няма гоооооо. Ами няма го, ами.
    Защото все ще се намери някой Удо, който да те разсмее до сълзи (факт).
    Все ще има един Джон (пък бил той и Ленън), който да те разчувства, та дори и разплаче (ъъъ, такова де, факт!).
    Или някой чичка Шарл, който да пълната противоположност на романтика (къмто 200 кила, пие по 6 литра вино на ден).
    Някой Ейдриън, който ще те захлупи.
    Някой Джузепе, който е по-заспал и от пъна на онова дърво, дето го отсече преди 3 години.
    Някой Салчо, който е завършил поне магистър (повече от чинка ти).
    И един Иван, който цял ден обича да е на сянка и си мислиш само как не е хванал някоя пневмония.

    Е, за това става въпрос. Благодаря за вниманието.

    Ваша:
    Не най-красивата, не най-интелигентната, не най-работливата

    Реалистка.

  • 08Jul

    Толкова време вече не пиша,  че хората дори почти спряха да ме питат какво става с блога… Явно са се отказали.

    Току що прочетох точното описание на това защо не пиша аз (въпреки, че е казано от друг човек и за него си):
    Представям ви Пламен, който явно доста добре знае как се чувствам.

    В последните дни отчаяно търсех нещо, за което да се закача, за да мога да напиша поне два-три реда. Ето го нещото…

  • 05Oct

    Изродите мръсни ми скъсаха нервите от петък насам.

    Първо всички банки умряха. Нищо не можеш да правиш, системите им незнам-си-кво-станало (обичайно оправдание).
    После спря всичкия интернет на света, ъъъ, на България – няма го.
    После дойде, според тях хората работят чак в понеделник. И изведнъж – няма мейли. Получаваш, но не можеш да изпращаш. Айде де, ами сега? На едната работа си скъсах нервите и обвиних всички и всичко, че е срещу мен. Хората от хостинга обаче се оказаха печени и ми помогнаха бързо (но както се оказа не беше универсално решение).
    Другото ми работно място е вкъщи, друг компютър, с друг мейл клиент, абе с 4 думи – същото, ама съвсем различно.  И пак се започва мъката – на никой нищо не мога да пратя. Звъня на БТК, изхвърлят ме от линията с “почакайте малко” след като съм чакала вече 20 мин. Е, след един час успях да говоря с някой, който разбираше и ми каза, че трябва да се преконфигурира SMTP-то на mbox.contact.bg. На питането дали не трябваше да има предупреждение и/или предизвестие техническото лице замълча като насран гъз. Извинете, ама не мога да остана възпитана. Значи всеки път, когато отида да работя в някой от офисите ни (извинете, но няма БТК в целия свят) трябва да си ръчкам всичките настройки наново????

    Ох, не мога повече да се ядосвам. Няма ли кой да ги застреля??????????????

    Още един ядосан – ТУК.

  • 28Aug

    Понеже често ме упрекват, че трябвало да се примиря и да приема нещата тук такива, каквито са, а не да издребнявам (!?!?!?), та реших публично да запитам дали следното е нормално.

    Историята: търсим във фирмата добра програма за водене на склад. Не става въпрос за счетоводство, а за наличности и за изписването им по различните обекти. Не сме магазин, но все пак асортимента е доста широк и понеже знаем колко честен народ се навърта наоколо, та на принципа – контролът е висша форма на доверието. С момчето в офиса четем форуми, регистираме се дори (kaldata) и правим питане. И все пак искаме демо-версия, за да можем да видим дали ни устройва. Днес за малко повече от половин ден вече бях инсталирала и деинсталирала поне 4 програми. На края се спираме на продукт Х на българска фирма. Има и ръководство от 97 страници, което решавам да разпечатам в копишоп, защото патроните ни са почти празни. И тук е Моментът: Един от служителите там вижда какво се печата и ни заговаря за въпросната програма Х. Че била по-добра от У и че той поддържал компютри еди-къде-си и я препоръчвал, ама тя всъщност колко струвала? Казвам, че е около 400 лева. Разбирайки на къде бие го оставям да си направи предложението. Говори по телефона и пристига с предложение за 150 и с обяснение, че просто се блокира достъпа на приложението до интернет и работата става. Благодаря и си тръгвам.

    Аз лично заради 250 лева не бих се правила на идиот и не бих предпочела това решение. Харесва ми това, че има голям избор и това са неща, правени тук, в България. Ясно ми е, че и някои от тези хора крадат – идеи, решения или цели готово разработени неща. При нас могат да крадат пък от кабели до болтчета, айде де. Та затова искам да съм с чиста съвест.
    И за да не си помислите нещо – да, и аз в студентското си минало съм използвала уиндоус, който не е бил както трябва, но това е защото първият ми компютър там беше с Милениум (ААААААААА) и ми затри две курсови работи в нощта преди предаването им (бекъп? ко туй???) А в настоящето съм щастлив потребител на ябълките. И затова от 2 години нямам такъв проблем.

    Много думи – малко смисъл. Ти колко би платил – 150 или 400?

  • 15Jul

    Много мразя докато спокойно си чопля из нета нещо да почне да мига и да иска актуализация. Затова съм много щастлива, че с мак-а нямам никога такива проблеми (лесни настройки на всичко, като за мен). Да, но все ще се намери някоя гадост, която да ти помрачи живота (или да не си догледал настройките).

    За торенти използвам Transmission. Не помня коя версия бях свалила още в началото преди две години, но си работеше много добре. Последните месеци работата стана непоносима и все искаше нова версия, да сваля и да инсталира. Писна ми една вечер и пуснах да сваля. И хоп! – тази версия не работи с вашата операционна система. Ядосах се и няколко дни не се занимавах. Току що вече открих – на Mac OS X 10.4.11 върви от Transmission 1.51 назад. Да не сте се излъгали.

  • 14Jul

    Тъпото е, че каквото и да се опитам да напиша в момента няма да звучи добре.

    Имам много работа, която за съжаление не мога да свърша сама. Това ме прави зависима. И ми е тъпо.

    Личните проблеми за няколко часа могат да станат толкова много, че да се чудиш от къде са ти дошли. Тогава си мечтая за спокойствието, което имах по време на студентството си – далеч от ежедневни тъпотии, които само сгомнясват отношенията ти с най-близките. И ми е тъпо.

    Мълчанието. Да ми премълчиш нещо не винаги е добра идея. Не знам защо, и по дяволите, повярвай ми – по някакъв начин все стигам до него. А е много глупаво да стигна до него без да ми бъде потвърдено, въпреки че е така. И ми е тъпо.

    Скъпият подарък. Виж, не съм човек, който може да отказва – не знам защо, но ми е неудобно да откажа нещо, което ми бива подадено. Сконфузно е. И ми е тъпо.

    Невъзпитаното държание. Има много лица. Но това, което в последно време виждам, ме кара да излизам от кожата си. Някак не е нормално човек да е чак толкова невъзпитан. И ми е тъпо.

    Почивката, която все повече се отдалечава. Ами тъпо е, какво друго да е???

  • 28May

    На кого толкова пречи Синята коалиция? Или по-скоро да се радваме на незаконността, защото я възприемат като заплаха?

    То пък и днес един ден беше, ама айде…

  • 27May

    Начесох си крастата да се опитам да преподавам. Или нещо подобно.
    От доста време се бях заканила да присъствам на поне един от часовете, които Биргит води в университета. Тя е австрийка и преподава по някои от немските предмети на филолози и икономисти в ПУ. И нали съм по последните моменти – сетих се баш в последната седмица преди сесията на студентите. Биргит обаче реши, че ще умра от скука ако само слушам, затова предложи да поема направо цялата седмица като гост-лектор. За съжаление другите задължения дойдоха в повече и стигнах само до 2ри курс. Темата трябваше да е актуална, да предразполага към дискусия и все пак да е с образователна цел. Спрях се на изборите за Европейски парламент.
    За съжаление очакванията ми се оправдаха и от 15 човека група се оказа, че 10 няма да гласуват. Само 2ма имаха добри (сравнително) оправдания – едната има немски, другата австрийски паспорт, отказват се да гласуват за български представители, а не са се погрижили навреме за това да гласуват за собствените си такива. След това ги питах дали изобщо знаят за какво са тези избори, какво е Европейския парламент, как и защо работи. Нула. Никой нищо не знаеше. С въпросите и други неща излизаха наяве – в семействата им не се говори за политика, цитират заучени фрази от сорта на “преди беше по-добре”, “сега има само много богати и много бедни” и върхът беше когато чух, че едно време всички ходели на море всяка година. От тях ме делят някакви си 8-9 години. Бях шокирана от всичко, което чух и прекратих тези твърдения като им казах, че за годините от 80 до 89 (когато всички са ходели на море), аз съм била само 2 пъти. Малко не можеха да повярват, но спряха. След като всички нормални аргументи, които им дадох за това защо ТРЯБВА да гласуват, и които те бутаха с оправданието – всичките ни политици са корумпирани, неморални и некадърни, прибегнах до крайния вариант. Бях им казала какво са европейските партии, как ЕП е разделен на комисии, какви комисии има изобщо и им направих простата сметка. След изборите 2009 в ЕП ще има 736 представители. 17 от тях ще са българи. Те също ще участват в тези комисии. Колко лошо може да направи един некадърен политик, когато е обкръжен от по-друго мислещи (в никакъв случай не твърдя по-добри)?
    За съжаление трябваше да си спестя част от критиката, която самата аз упражнявам. За това дали изобщо работят нашите пратеници. Колко от тях сме чули да са истински активни. И дали отиват правилните хора там. (всъщност все неща, които вярвам, че един ден ще се променят). И другото, което премълчах – колко ефективна е работата на Европейския парламент? С всички ограничения, прехвърляне на отговорност, невъзможността за инициатива от негова страна (за законодателството), бавната и бюрократична работа.
    Постигнах съвсем малък успех. 1 от 10 ще гласува. И все пак е нещо. Мисля, че и още една ще отиде да гласува – просто беше прекалено горда, за да го каже – беше най-дейната в цялата дискусия.
    Хареса ми че мислят, че успях да ги провокирам и че говореха немски по-добре, отколкото очаквах.
    Не ми хареса че имат закоравялото мислене на посредствен човек от миналото и не се интересуват от важните неща от обществения и политически живот. Най-лошото е, че това е в семействата им и те не са виновни за това, че са научени така. Другото лошо е, че образователната система е пълна с остарели и закърнели методи и хора.

    Мисля, че не бих оцеляла в тази среда. А толкова ми се иска да преподавам.

  • 19Mar

    dm

    Преди няколко месеца ходих до Баумакс и каква беше изненадата ми, когато отсреща видях познати марки. Подейства ми доста сюрреалистично. Една от тях е dm – любимата ми дрогерия от немските времена. Идеалното място, където се минава поне веднъж в месеца и се пазарува всичко наведнъж – от тоалетна хартия и препарати за почистване до боя за коса и кремчета и всичко, което се сетиш.

    Дойде моментът, отвориха и естествено се затичах натам. Както е обичайно имаше и сключен бас.  Въпросът беше – ще има ли Елмекс и Аронал (най- най- най-добрите пасти за зъби, с които се снабдяваме от Германия и Австрия – купуваме винаги огромни количества или поръчваме на приятели, които си идват от време на време). Аз оптимистката казах, че ще има. Очаквах да има още много неща, които ми липсват – големите опаковки o.b., пълнозърнестите вкусотии, шампоаните против косопад на Алпецин и още, още, още неща. Каква беше изненадата ми, когато влязохме и видях безкрайни редици български пасти за зъби, безкрайни редици българска козметика, която може да се намери във всеки хранителен магазин и разбира се беше пълно с домашната марка на dm – Balea. Няма Алпецин, няма Елмекс, няма Аронал, няма вкусни диетични работи. Има обичайните опаковки от по 6 тампона, 3 презерватива и други мини-пакети.

    Още в магазина го попитах – ти dm виждал ли си? Е, същото е, ама съвсем различно.

    П.С. Да не ме разбирате погрешно – одобрявам това, че dm се ориентират към българския производител, но не ми харесва, че продават само най-евтиното… Защото не са такъв магазин.

  • 28Jan

    Акция провал (дай думичката в Google и ще видиш какво идва на първо място) я намирам за доста забавна. Но не съм на мнение, че може да промени нещо, за съжаление. Дебелокожите ни политици не се стряскат от това да демонстрират сили, дали ще се засегнат от нещо толкова безобидно?

    И все пак се посмяхме тук на резултата от акцията и затова даваме следните предложения:
    – даваш на гугъл “хамстер” и хоп – Дмитриевич Станишев насреща
    – даваш “първи руски робот с дистанционно управление” – Петър Димитров изскача
    – Мики Маус – то е ясно – Ники Василев

    Още?

  • 04Nov

    Нямаше ме 3 нощи. 1 от тях прекарах във Виена, следващите 2 на 70 км от нея. Поводът ще бъде изяснен скоро, да се надяваме и с няколко снимки. За минималните часове, които прекарах във Виена, имах да изпълня няколко поръчки, т.е. да закупя неща, които са нужни. Изпълних поръчките, та дори ги преизпълних за себе си, но какво накупих? В една от торбите бяха нещата, които тежаха най-много. Около 3 кг. вестници и списания. Върнах се в неделя и докато отпусках с едно кафе разгърнах Капитал от събота. И ми стана лошо. Бях повече от щастлива, че се бях запасила с неща за четене за следващите 10-ина дни.

    В притурката на Капитал за пътувания ми стана адски досадно да чета неща от сорта на:
    – … ако искате да излезете извън София…
    – … се намира от София на ХХ км
    – … извън София…
    и още много други.
    Мамка му, ние като сме на село, явно не ни е нужно да излизаме, а?

    Да споделям ли, че тук ми липсва актуален, интелигентен и подробен политически анализ на нещата, които стават по света? Единствено Панорама прави не чак толкова лошо впечатление, но това са 2 часа на седмица ако не се лъжа (а и все пак не е съвсем издържана)? За принт медиите не смея да говоря, че ще стана много цинична. Телевизията е трагедия, но нямам голям избор. Много е трудно да понесеш повече от 15 минути сутрешния блок на който и да е канал. В Германия сутрин пусках телевизора си – говори, шарено е, по-лесно се събуждам. И никога не съм попадала на политически дискусии в 8 сутринта! Кой активен човек има възможността да седне сутринта пред телевизора и да гледа коментарите на тези, за които е гласувал, респ. на тези, против които е гласувал?! На каква трибуна се надяват тези хора и какво целят с появяването си? Логични отговори биха били:
    – симулиране на активност
    – ставане поне веднъж в седмицата по-рано от обикновено
    – безплатен грим за целия ден (нали нещо ги мажат там по студиата)
    – малка надежда, че тези, които могат да ги гледат сутрин ще ги има още на тази земя и по време на следващите избори (това беше гадно, признавам).
    И точно вечер, когато искаш да погледаш нещо по-сериозно, има буламачи, риалити бози и други такива.

    Вестниците са кофти, телевизията също, това преди няколко месеца доведе до логично пренареждане на вечерните ми занимания. Завърнах се към старото си хоби – четенето на книги. Явно вече напълно съм преработила страха си, че си губя времето, четейки художествена литература, вместо лекциите си. И на какво попадам там всяка вечер? Пълна неграмотност, липса на правилна пунктоация, грешки, грешки, грешки… Става ти досадно и може да те накара да захвърлиш дори книга, която е преведена наистина добре.

    И един последен въпрос:
    Само на мен ли ми прави впечатление, че учтивата форма Вие вече не се изписва никъде с главна буква???? Къде за последно я видяхте правилно написана?

  • 12Aug

    Два поста един след друг, засягащи едно и също нещо. Това май не се е случвало. Но ето, че му дойде времето.

    Всички, които ме познават, знаят, че винаги съм искала да се прибера в Пловдив. Не ми се живее другаде, наистина обичам спокойствието и много други неща тук. Лошото е, че градът е пълен с идиоти, които освен да го съсипват, друго не съумяват. Ето някои факти:
    – погледни предишния пост
    – погледни историята ми с интервютата
    – Пеещите фонтани миналата година работеха и ми доставиха удоволствие в една вечер с пъпешов сладолед и макар че цяла вечер се чудех това среща ли е или не, беше мноооого хубаво. Тази година не работят! (да знайш да не водиш жени там да гледат празна дупка без нищо)
    – В стария град има едно място, което върха на кича, някакъв руски мутренски ресторант, който безнаказано и на пълна свобода може и си пуска руски частушки, гърмежи и други по всяко време. Никой не е в състояние да ги спре.
    – Колкото и да не ми се иска да си призная – градът наистина е люлка на чалгата. Пък нали и Ивана си го избрала да живее тук…
    – За чалгата бях писала, че е и начин на живот. Ето още едно доказателство: тук наистина НЯМА нормални магазини. Цените са в небето, а по магазините са боклуците от едновремешния пазар на кап. Райчо.
    – И това, което ме накара да излея горното: Снощи до 00:30 часа централна градска част на село Пловдив бе огласяна от идеалната, най-добрата, благозвучна и недостижима чалга, след което цялото завърши с умопомрачителна и оглушаваща заря!!! Да ги …. всичките: тези, които го правят и онези, които им го позволяват. Кофтито беше, че после всички бездомни котки и съседски кучета полудяха и до сутринта не ни оставиха да спим.

    Има и още, ама ми писна, разбра за какво става въпрос.

  • 25Jun


    Още няма и година, откакто заживях в България. На 6. август става 1 годинка. За това време обаче успях да си почина, след това да си потърся работа, да си намеря и от чисто любопитство да се оглеждам за нови и нови варианти. Човекът е човек, когато не спира да търси.

    Ето с какво се занимавам в момента:

    Работя от вкъщи за софтуерна фирма. Имам малко задължения, назначена съм на половин работен ден. Интересно е, но не е достатъчно да ми запълни ежедневието.

    Затова станах заклет преводач. Нанесена съм по всички регистри, сравнително често идва работа от момичето, с което работя заедно. Отделно от това започнах да давам и уроци и с голямо учудване установих, че се справям и имам подход.

    От няколко дни работя и повече за баща ми.

     

    Ето обаче две случки, които не ми дават мира. За последните няколко месеца бях на две интервюта, от които така и не получих отговор. Без да ти звучи надуто смятам, че и за двете позиции нямах кой знае каква конкуренция.

    Първото интервю беше в централна община в Пловдив. Изборите бяха минали, кметът си беше на мястото вече. Самото интервю беше виц. Човек, чието име не искам да споменавам, на видима почти пенсионна възраст ми обясняваше, че какъв опит съм имала аз, та той след 25 години в политиката не можел каже, че има някакъв. Жената, която ме интервюираше счете за нужно да ме запита няколко пъти дали съм сигурна, че съм зодия близнаци. Според нея съм Паяк! Най-опасната зодия, била премахната бла бла бла. Уговорката беше да пратя преведени всичките си препоръки. Изпратих ги. Повече не ги чух и не ги видях тези хора.

    Второто интервю беше за позицията „Специалист Комуникации” при EVN. Не че ми е любима фирма и не че мога да си представя да работя за тях, но на майтап си пуснах документите. След дъъъъъъъълга пауза бях поканена на интервю, което се проведе от фирма, набираща кадри за тях (отново австрийци). Момичето, с което се срещнах беше определено с неголям опит във воденето на интервюта. По облеклото дори и личеше, че не приема работата си сериозно. Дори аз, която не ходя с панталон с ръб и тънки токчета, бях по-стилна от нея. Смешката беше, че ме запита за парите, които си представям, че ще получавам. На отговора ми тя отвърна: тези пари се получават в София. Аз запитах: А това, че искам да работя в Пловдив, означава ли, че трудът, който ще положа ще е по-ниско качество? От тях също нямам отговор.

     

    Не съм примряла за работа. Доходи имам, имам и какво да работя. На първото от тези места отидох, защото все пак е по специалността ми и ме гъделичка поне малко да се занимавам с политика. На второто отидох на майтап. Явно и те не са от сериозните. Дразнещо си е обаче, както и да го погледнеш. Ами представи си, че наистина си търсех работа…