• 22Sep

    Е, не че нямам поводи за писане, но друго си е когато поводът е пътуване :) Тогава мога поне да си дам повече зор.

    Ако искате да пътувате до Грузия ще трябва да решите как точно. Най-романтичният вариант със сигурност е с кола – през цяла Турция, по Черно море, все по него и има-няма къмто 2000 километра и ще вземете да стигнете до Грузия. Вариантът с ферибот също го има, но така и не го разучихме до край, защото установихме, че не разполагаме с нужното време (както и за пътуването с кола) и естественият извод беше – полет. От самото начало пътуването се очертаваше да е трудно, да не казвам невъзможно. Директни полети от София няма, все някъде трябва да се сменя голямата птица (Виена, Франкфурт и т.н). Решихме, че все пак е по-логично да пътуваме през Истанбул. Глупостта до някъде си е наша, но кой да знае – нали все вярваме – попаднахме на най-некадърната агенция, но с най-добрата цена. Двама, в двете посоки, прекачване в Истанбул с малък престой = 800 евро без малко. Жертваме се, все пак на сватба ще ходим. Идват билетите – изненада! Не летим от София, а от Истанбул. Изцък! Около 2 седмици нерви с лелята, те поемат вредата, защото доказваме, че не сме искали да летим от там.

    Отдъхвам си.

    Полет: София – Истанбул – Тбилиси. Престой в Истанбул – около час. Летим с турските линии. НИКОГА, моля ви се, НИКОГА не летете с тях. Полетът от София закъснява с около 30 мин. Донякъде наваксваме, но все пак трябва да летим из летището, за да хванем връзката. Пристигаме в Тбилиси и отчаяно започваме да чакаме куфарите си, които естествено не са могли да тичат като нас и ги няма. Правим опис и си оставаме с вмирисаните дрехи. След около 30 часа (!) и безброй обаждания разбираме, че куфарите са вече на летището. Ако искаме да ни ги доставят трябва да чакаме 24 часа, затова решаваме да отидем и да си ги вземем. И добре, че го правим. Чисто новият ни куфар, закупен през януари в Ню Йорк, прелетял океана и пристигнал като нов в България пристига издран, без катинар и ИЗКЪРТЕН. Едно от четирите колела липсва, пластмасата се пука все повече и повече. Описи, разправии, ходения до офиса на турските авиолинии в града, решаваме, че няма смисъл да чакаме да ни върнат някакви пари (а и честно казано не им вярвам) и правим замяна. Връчват ни грозен, тежък и неудобен куфар (но нов!) турско производство, който днес пристигна в София все едно е изръчкал целия свят. Тези дни ще хвърля един поглед на намаленията в Samsonite и ще се решавам. Само да спомена, че другият ни куфар пристигна още там целият омазан в машинно масло…

    Това беше лошото начало. След това беше фън, чакайте разкази. Снимките се появяват постепенно във фейсбук :)

  • 24Jan

    Понеже проточих документирането на пътуването, реших да го поразделя на категории.  Този път ще ви разкажа за храната и пазаруването.

    Сигурно всички имате приятели или поне познати, които живеят в Щатите. И сигурно всички те са ви разказвали колко лоша, изкуствена и безвкусна е храната там. Не си спомням да съм чувала нещо фрапиращо за цените, не знам на вас какво са ви разказвали. Пристигам, пълна с предразсъдъци, дори срещу бирата там (тук донякъде се оказах права), както и изпълнена със страх, че ще си тръгна поне 10 килограма по-голяма. Още първите дни се налага пазаруване в тамошен магазин, както и от първия ден започваме да изпробваме различни заведения – от обикновени закусвални за пица или хамбургери до хубави ресторанти (предимно гонещи телешки стекове). Храната е вкусна навсякъде. Не, не е просто вкусна, тя е на много високо ниво. Има от всичко и по много. Много в случая означава – МНОГО БЕ! Порциите навсякъде са ужасяващо големи. Опаковките на каквото и да е в магазина са ОГРОМНИ. Сигурно много от вас са преживели преди близо 20-тина години сблъсъка със “запада” и са ставали разногледи в гръцките, германските или каквито и да било магазини. А сега си представете да го изживеете в днешни дни същия този шок! Имате чувството, че по нашите магазини цари изобилие?? Идете в който и да било магазин в Америка и ще почувствате същото изненадващо чувство като тогава, преди тооооолкова години. Плодовете, зеленчуците, месото, соковете… всичко е с нормалния си вкус, дори и по-добър, с добро качество и никъде не се опитват да те изпързалят. Не видях шунка пълна с жили и хрущяли или пък нарязана на басамаци (само пример е това). Цените са нормални, достъпни дори и за по-ниски заплати, както навсякъде и там има разлика дали ще отидеш да пазаруваш в една или друга верига. Има обаче няколко вида стоки, които те озадачават – ядките, медът, алкохолът, цигарите са плашещо скъпи. И ако за последните две мога да си го обясня, то за ядките (дори и по-обикновените видове като фъстъци например) и за меда (175 мл ~ 6 долара) не мога. Сетих се как за по-малко от 10 лева можеш от Четвъртък пазара да си купиш КИЛОГРАМ изчистени орехи. В тиквеника, който направих за Бъдни вечер, цената на орехите превиши многократно цената на корите и тиквата, взети заедно :)

    Темата за истинския шопинг – дрехи и джаджи – мисля че дори няма защо да я започвам. Всички сте чували, всички знаете и много от вас пазаруват онлайн, поръчват на приятели и т.н. Естествено и ние напълнихме куфарите с дрешки на смешни цени, за сметка на това с високо качество 😉 И да спомена най-големия удар – Canon Rebel XSi, в комплект с обективи 18-55 и 55-250, 4 ГБ карта и чанта за скромните 700 долара. Доволна, доволна :)

  • 17Dec

    Започвам от там, където предишният пост свърши. Та валеше си значи, но това не ни попречи да излезем на разходка, която продължи кратко. Wall street, попипване на бика по там, където трябва 😉 и с рейсчето обратно. Придвижването става лесно, всичко си пише, но естествено е по-удобно да има кой да те води. Транспортът е на цени 2,30 долара еднократен билет, 27 долара седмична карта. Има и някакви, които се зареждат с пари и после се таксуваш с тях ако няма да си една седмица на куп в Ню Йорк. Удобно и ясно. Скапани сме. Часовата разлика си казва думата и става все по-трудна комуникацията с нас.
    На следващия ден имаме задача да се обзаведем с телефон. Предстоят ни още пътувания и срещи, пък сме тук и за цял месец, така че си заслужава. В Radio Shack можеш да се сдобиеш срещу 20 долара с телефон (като за тази цена) и да го заредиш (припейд е). Особеността на припейд тук е, че плащаш като звъниш и когато ти се обаждат също. Има дори доста минути на него, за всеки случай го зареждаме с още 25 долара или 130 мин. Би трябвало да стигнат. Отдавна не съм държала в ръце телефон с една функция – за говорене. Няма камера, има лампа, някаква си нокия. Перфектна е.
    И се започва една разходка – не ти е работа. Всичко в разходката (само по 5-то авеню, та чак до Мейсис на 34-та) е само “ох”, “ах” и “хаха”. Ню Йоркското коледно дърво, украсите, сградите (които ми изкривиха врата (интересното тук е във въздуха), хората, хот дог от количка до парка, където имаше страааааашноооооооо много катерици!!!! Няма начин да не се влюбиш в този град. Та той е наистина прекрасен и такъв, какъвто въпреки всякакъв скептицизъм или песимизъм, съм си го представяла. Точно толкова лъскав, с толкова много и шарени хора и толкова гостоприемен. Хората са усмихнати и страхотно учтиви. Имаш чувството, че ти растат криле. На пето авеню се шмугваме в църквата св. Томас и след като вратата се затваря зад нас имам чувството, че съм в дупка – тишината вътре те заблуждава, че си оглушал… И отново навън, между хората, щракаме през цялото време – с и без фотоапарат, просто прекрасненско! И после – среща. Толкова е готино изживяването да видиш приятелче след 6 години раздяла.

    Вечерта ме болят краката, от емоциите съм загубила апетит и не ми се яде, скапана съм, но съм толкова щастлива. Сънят ми тук е стабилен и непрекъснат – имам чувството, че вечер падам в една дупка и на сутринта просто се събуждам – перфектно отпочинала и готова за нови премеждия. Сънувам катерици. :)

    Подробност: използвам мрежата на някой много добър човек, който не си я е затворил. Благодаря му много (sideshowbob), а на вас се извинявам, че така внезапно изчезвам докато си пишем…

  • 13Dec

    Полетът мина перфектно. Макар и много недоспали и преуморени от последните седмици стигнахме навреме на летището, където бързо предадохме куфарите, запасихме се със списания и вестници, все едно никога вече няма да видим такива, и поехме към терминала. Всичко е навреме, отлитаме за Лондон с България Еър. Кацаме в Лондон, където ни очаква по-голяма почивка отколкото си мислехме – повече от 4 часа. Придвижването от терминал на терминал става лесно и бързо – автобуси, табели, само да чете човек или да се придвижва по знаците. Учтиви и красиви хора по гишетата (което между другото ме впечатли и от България Еър тази седмица в полета ми пък до Виена – явно се променят нещата). В Лондон бяхме под мотото “голямото мотане”. Огромен терминал, магазини много, маахме гащи, но и това омръзва. Хапнахме фиш&чипс, пихме по една бира и хоп – то стана време за втория полет. Отиваме на гейта и гледаме купчина стюардеси, коя от коя по-хубава. Постепенно и хората, хайде на самолета, установяваме със задоволство, че сладуркото на гишето на Virgin ни е дал перфектните места – 2 седалки до прозореца, а не на голямата редица по средата. Филмите в самолета са тъпи, но си причинявам един от тях за заспиване. Много бях слушала колко е гадно яденето на тези полети и не очаквах много, затова и бях доволна. Особено от шоколадовия десерт, оха… Всъщност в самолета се чувствах като в рейса за Мюнхен. След втория час настава големия съклет. Но и това минава. Посрещат ме с огромен букет :)

    В момента седим на закуско-обяд, батерията на лаптопа свършва, в Манхатън вали гаден ситен дъжд, което няма да ни попречи след малко да излезем.

  • 06Nov

    След дългото плануване предприехме кратка подготовка – вадене на нови паспорти (оръсиха ме за това, че старият ми е изтекъл), снимки в специални размери (5х5 см.), попълване на 2 вида формуляри, уреждане на час за интервю и мръзнене на тротоара срещу американското посолство в София. Акт, който ме върна във времето, имах чувството че преживявам наново отвратителната история с ваденето на студентската ми виза за Германия преди повече от 10 години. Българите, работещи като охрана винаги са били най-отвратителните твари. Но да не мрънкам много, че пак ще ме обвини някой.

    След влизането през българската бариера всичко се променя. Американските служителки по гишетата са супер сладурки и който иска нека се подиграва на американската учтивост и постоянни усмивки и да казва, че са изкуствени. Предпочитам това пред намусените наши служителки (където и да е), които много често ми казват “моето момиче”. Вземат ни отпечатъци и чакаме. Следват по няколко общи въпроса на гишетата за интервюта. Никой не обръща внимание на поканите ни, на договорите ни за работа и на всички други работи, които мъкнем. Моята служителка ми смигва и ми казва, че паспорта ще си го получа до 2 дни. Неговата му пожелава приятно пътуване. Работата е ясна. От всички хора, които знаят за историята, само той не вярва, че е получил виза и продължава да твърди, че ще летя сама (*ужас*).

    След два дни паспортите ни пристигат и какво да видим: Тома Неверни е получил 10 годишна виза, а аз 1 годинка. Така е то, явно не вдъхвам толкова доверие, колкото си мислех. :)

    Та на целта: Чакам предложения с какво да се придвижваме вътрешно, защото летим до и от Ню Йорк, а сме канени на доста места, едно от които е чак Маями. Където много, много, много искам да отида! А и няма да е лошо някой да спомене какви обиколки е правил и какво да гледаме извън Ню Йорк. Все пак ще имаме 1 месец на разположение :)