• 18May

    kiss

    (клик за по-голямо)

    И ние бяхме там, и ние вяхме шорти на концерта.
    Да ме извиняват големите фенове, ама тия Кис са бахти и смешните. Мнооооого страшни, плюят кръв и чупят китари, облечени като деветте травестита от Алпите, ама имат страхотийски обувки. И музиката въпреки това е, хммм, как да го кажа… мекичка?
    Иначе зад нас имаше лели и чичовци, които знаеха всяко парче (мелодията), но пееха на езика Кен ли. Готино е! Забавно!

    Е, добре де, имат 3 култови парчета, заради които си заслужаваше да отидем. Успях да подскоча на няколко пъти и да повикам мъъъъничко. А другото хубаво беше, че по време на концерта се хванах на бас, спечелих го и ще ме водят на певицата Металика. И това ако не е хубаво, не знам…

  • 07Apr

    Слагам си цензура, а не е правилно.

    Писна ми от майсторите в къщи. Антония, не си сама. ☺

    Кашлицата ми повече от седмица не минава. Тази нощ се вариха чайчета и се пи лимон с мед. Много мед. Ще стана мечка. Или пух.

    Работа.

    Изпитът наближава, а това ниво съм го посетила само наполовина. Няма да критикувам Британика, защото сама съм си виновна, да не съм се разхождала насам-натам. Амахаа. Всъщност изпитът е точно следващия понеделник. Някакви кондишънъли, които разбирам, защото ми звучат по немско натрупани. Времената и без това са ми еднакви всичките. А за думите да не говорим. Вие как учите думи? Аз явно вече не мога.

    Ако оздравея може и да се разходя нанякъде. Само да мине изпитът. Ето, че всичко има връзка.

    А тези не са ли страхотни? Само дето съм нервак и като знам, че нямат връзки и ми става клаустрофобично и ги захвърлих още докато ги мерих. Клаустрофобичка такава. Хахаха, имам фобия от Клаусовци. Това някак се вързва.

    Това радио е перфектенско. Но и това ми харесва, слушам някакви хора.

  • 23Nov

    Киномания приключи за мен още миналата седмица, но нямах време до момента да споделя. След този маратон нищо друго не ми остава, освен да обобщя за четирите филма, които гледах: имаше един изключително тъп, един посредствен, един много добър и един перфектен филм.

    Изключитлено тъп: онзи на Антъни Хопкинс, дето и той не знае какво е снимал и направил. Писах за него тук.

    Посредствен, но поне малко смешен: нАни със Скарлет Йохансон. Някакви изтъркани холивудски истории за Пепеляшка и принца, бла бла бла, тя е хард уоркинг, той е гъзе, бла бла бла, тя е нещастна, той ще я прави щастлива, бла бла бла, нейната шефка е шит, ама нещото, с което се занимава я кефи, бла бла бла, поучително за богатите, размахване на пръстче, бла бла бла… Хепи енд, айде готово.

    Много добър: Across the universe. Jim Sturgess е много много як, напомня ми на някого, но не знам на кого. Музика: Бийтълс. Участва: Боно (макар и за малко и перфектно изпляскал). Музиката ми дойде в повече в един момент, но беше добре пипнато. Усетих всички настроения, имаше много скрити неща, които се показваха тук и там. Но честно казано трябва да си поне малко фен на мюзикълите, че да ти хареса. Започва малко като Брилянтин, е, добре де, и той завършва с хепи енд, ама не му изкусурявай толкова. Можеха да поотрежат някоя и друга песен, но… Просто се примири с идеята да гледаш нещо по-различно и ще ти хареса. Култово е и Джо Кокър как се появява. Айде, няма да издавам повече, отивай да го гледаш.

    А най-добър си остава Контрол и това си е. Много се чудих от къде Аник ми е толкова позната, пък тя била така любимата на всички немски мъже Александра Мария Лара. За него пък писах тук.

  • 14Nov

    Гледал ли си онова видео на One на U2, направено от Anton Corbijn? Започва с надписа Ruhe, завърта кръг около целия живот и неживот и отново свършва там, където е започнало – в студиото. Знаеш ли какво означават числата под годините, написани на Берлинската стена? Защо бащата на Боно участва? Кой е мъж и кой е жена? А Берлин в черно-бяло? И цял при това? Аз май пак се отплеснах…

    Та за Anton Corbijn ми беше думата. Гледай непременно Control. В момента се върти на Киномания. Биографично за Ian Curtis, вокал на Joy Division. В ръцете на Корбийн всяка камера се превръща в око, твоето око. Без да ти натрапва нищо той ти показва много. И се разбирате идеално дори без думи. Цветове не са нужни при Корбийн, това само би го убило, би го направило евтин и уличен. Той не е такъв. Идва ти да запалиш цигара, да се отпуснеш още повече, след което да се запътиш към екрана и да влезеш във филма. И ти се струва толкова реално. А ако си виждал Корбийн по време на работа (беше на единия концерт на U2 в Мюнхен), ако си го виждал как върви под дъжда с качулка и нищо друго не съществува за него, освен това, което вижда през обектива, тогава вече можеш да си представиш съвсем какво е означавало за него да направи този филм. Има хора, родени за тази работа. И добре, че ги има.

    Поздравявам те с това:

  • 30Aug

    Слушам новия албум на корн и се разтапям в последните горещи вечери на Пловдив. Всички в последно време оживено се интересуват за моите работни планове. Надявам се заради несериозни хора да не съм изпуснала по-доброто предложение, което имах. Не съм очаквала кой знае каква работна етика тук, но това, на което станах свидетел, малко ме накара да се отдръпна. Телефонният ми номер е доста разпространен вече, кое те кара да не ми звъннеш поне за уточнение? Дивя си се, може да ти се струва странно, но е така.
    Взела съм на заем доста филми и търся време и компания за тях. Говоря за Great Expectations, La Mala Educación, Lolita, The Bridges of Madison County, Todo Sobre Mi Madre, Last Tango in Paris. Желаещите да се обаждат. Не че не мога и сама да си ги гледам де, ама с компания си е друго. Очаквам доставка на 2 филма, които ме е срам дори да си призная, че съм ги поръчала. За тях ще стане дума в следващите седмици. Те така, глупостите които правя винаги наяве излизат… Но има и един подстрекател, така че не съм сама.
    Имало 4 почивни дни в началото на септември. Мислех тотално да се разплуя из къщи, но се оказа, че Тасос ни чака. Е, и моето гъзе море да види таз година. Не очаквай да се прибера много почерняла, обичам да стоя под чадъра с книжка и слушалки на ушите. Корн добра идея ли е? Не е съвсем за изхвърляне албума. Послушай последното парче – ай уил протект ю. Ммм, разтапя.

  • 17Aug


    Create Your Own PaloozaHeadVisit Lollapalooza.com

  • 05Jun

    Онзи ден със сестра ми гледахме VH1 и пуснаха Sinead O’Conner. И започнах да се смея самичка и дъх даже не можех да си поема, че да светна сестра ми защо се смея.

    Историята: едно време, когато излезна Nothing Compares 2 U (не си спомням добре, но мисля да съм била къмто 4ти-5ти клас), та тогава бяха много на мода лексиконите и въпросниците. Естествено, че най-много се гледаха онези въпроси – харесваш ли някой от нашия клас. Ако да – кой? и т.н. Но имаше въпроси и за музика – любими групи, певци и певици, песни, etc. Шиниъд О’Конър беше извънземно име… Имаше велико вариране между изписванията с кирилица и латиница, всеки знаеше по-добре от другия. Но и до сега най-брутално за мен остава: Шинето Конър.

    Жалко, че не ми идват други такива на ум. Ако се сетиш нещо, допълвай.

  • 22Feb

    В 13:30 се състои поредното интервю с евентуален нов студент за офиса. Момченцето се казва Елвис. Пристига точно, настанявам го, понеже асистентката липсва. Идва асистентката (сега му е времето да ти кажа, че е 90 набор) и пита дали Елвис е вече в конферентната зала. Казвам: “да, там е. След малко и Джон Ленън ще дойде.” А тя гледа тъпо, докато с колегата се захилваме. Не зацепва. “Кой е Джон? Каквооо???” Ех, кога си отиде човека, кога го забравиха… Само ние бабичките и дядовците ли го знаем още кой беше?
    От друга страна се сещам за сестра ми, която е набор 87. Тя много добре знае кой е Джон Ленън. Май зависи от други неща. Но все пак не е приятно да остановяваш такива големи разлики…

  • 18Dec

    И тук нацелих направо десятката. Ако изобщо има група от 80те, която да ме подлудява така, то това е само една. И точно тя взе че ми се падна. И сега ако някой ми каже, че тестовете не познават :) е, текстът е малко … хмм, ама нищо

     

    What band from the 80s are you?

    Ooooh. You’re SO BAD. and you son’t want to take shit from anyone. Unfortunately for you, you’re going to have to, because your image isn’t so much tough as it is hilarious.
    Take this quiz!

    Quizilla | Join | Make A Quiz | More Quizzes | Grab Code

  • 15Dec

    Не, не съм станала пънкар на стари години. Просто снощи бях на кино и гледах Американ хардкор (ЦЪК) – внимавай ако си на работа и отваряш страницата, малко е шумничка в началото. Документация за това кои са били хардкор-пънк бандите в Америка от 1980 до 1986 (някои хора по това време са били само в план, нали така, Цвета 😉 ) Това е била музиката на хора, които са бягали далече от ню уейв вълната, както и плетените жилетки и лъскавите диско-фокс-роклички, които по това време са били много на мода. Става въпрос за много банди във филма, няма да ти ги изброявам, можеш да ги видиш на страницата. От всичките само една познавах истински, тоест слушала съм я – бед релиджън. Но това не ми попречи да се забавлявам и подсмихван на опитите на някои “музиканти”, но и да се възхитя на други, които по един или друг начин са ме подминали. Ще има за наваксване.

    Всъщност фигурите – самите музиканти – доста си противоречаха. Едните казваха, че са били твърдо против наркотиците, пиянството, тревата. В същото време виждаш някои, които едва са останали живи, извинявай, но как да го повярвам… Всеки един от нас по един или друг начин е минал през бунтарската вълна в по-детските си, добре де – в по-младите си години. Но при тези бунтът беше леко повърхностно обоснован. Аз не искам задълбочен философски анализ защо си недоволен, но тяхното някак не можа да ме убеди толкова добре. На това отгоре – погледни им имената – имаше поне 5 банди с откровено нацистки имена – ди кройцен (кръстовете), една или две групи пък бяха нещо си със СС (есесовци??). Погото тогава е било чист побой, дори с оръжия, ей така – за разнообразие. Но филмът е определено интересен. Препоръчвам.

    А знаеш ли, че Дъф Маккагън от Гънс е свирил в такава банда? Знаех си, че дълбоко там някъде има нещо пънкарско в мен, беше ми любимец по едно време.

  • 27Jul

    или просто iPod vs. Treckstor! Ами каквото и да си говорим (айде отиде коня у ряката сега), няма място за сравнение. Нито между концертите, които двете групи правят (едната продължава да е трепач по сцените, докато другата след доста прекъсвания е леко “отпаднала”). Просто го казвам като голям фен на U2, по-малък на DM – присъствала на концерти и на двете групи. А и като абсолютно убедена, че това

    ю2 айпод 

     е в пъти по-добро от това:

    дм мп3

    И все пак – ако искате второто – ТУК.  

  • 12May

    Този пост е за всички фенове на Металика. Малко по-малко за феновете на Бийтълс. Обаче е за феновете на така прочутите и доста описвани в бългаските блогове СС лицензи. Но да започна от начало.

    Преди около 2 седмици ми предложиха билет за концерт. Бандата се казва Бийталика (Beatallica). Описано ми беше като банда, която свири Бийтълс като Металика. А сега де. Без много да се чудя си взех билета. Естествено им разгледах страницата (не се стряскай от снимката, която те посреща, момчетата са си даже много яки), погледах видеоклипове и се настроих на вълна “в очакване на изненадата”. И вчера дойде денят, в който ги видях. Ами Бийтълс виждал ли си? Е, нямат нищо общо :) . Значи от тук направо отиваш на страничката им и си сваляш това, което стои под категория music. За съжаление няма да усетиш и една 10та от настроението, което създадоха вчера, но поне можеш да чуеш за какво става въпрос. Бяха изключително готини, през цялото време ни казваха да си сваляме и записваме парчетата им, после се опитаха да поговорят немски, накрая направиха 2 биса и се смесиха с тълпата. Какво си представях, че ще чуя: бийтълс-песни, с малко променен текст и повече жица. Какво чух: трудно да се обясни, но беше страхотно. Сега си представи, че някога си там си чувал Бийтълс. Ок. Сега си представи, че знаеш коя е певицата Металика, но е възможно да си изпуснал някой неин албум. А така. Е те това бяха Бийталика. Жестоко смесени жестоки парчета. Ох, няма да мога да ги опиша колкото и да искам. Така че просто ги прослушай.

    П.С. Голям смях настана, когато на сцената излезе подгряващата група. The Punkles. Мога да ти кажа, че плаках от смях. Свиреха точно бийтълски парчета, 1 към 1, само че с повече китарени изпълнения и фалшиво пеене. Очаквах всеки момент да падне някоя перука. Или някой да си изпусне китарата. А като заговори и барабаниста с един дрезгаво пиянски глас вече си паднах.

  • 13Apr

    парче открих. още преди доста време, но сега му се наслаждавам с пълна сила. от едната страна съм последна стая, а от другата никой още не се е нанесъл. идеално за среднощни, ранни сутрешни (като тръгвам за работа) и изобщо по всяко време (стига да съм си в къщи) надувания на музиката. както вече споменах няколко дни изкарах на дивоушънъл на ДМ. дейв е уникален, но не толкова колкото боно (айде сега избодете ми очите). обаче парчето, което ме разцепва е ласт лигал дръг на корн. ако някой го иска – да каже.

    така е, твърдата музика понякога спасява положението. а положението е стресово. въпреки, че днес си предадох завършения проект. въпреки, че след ден и малко летя. въпреки, че още не съм получила писмо. въпреки, че куфарът седи на средата на стаята празен! лека нощ.

  • 11Apr

    скараха ми се да съм спирала да повръщам. спокойно – нито съм се обезводнила както си помисли jak, нито пък толкова съм се юрнала да отговарям на коментарите. не ми говори, че съм една от всички. в крайна сметка съм смърдящо нормален човек, както се казва в немския език (щинкнормал) – също като теб имам слабости, имам силности и други -сти… правя глупости, умности, разновидности.

    петя иска да разкажа за какво най нямам търпение сега – само 2-3 дни преди прибирането си в българия. ами много са нещата. на първо място – нетърпение дали ще се състои една среща, която чакам от 8ми януари насам. както знаете всички – поради изпити и други нерви нямах възможност да се прибера междувременно в българия. сега ще видим дали ще има среща или приказката си е била просто приказка. на второ място – размисли за друга среща, която е вече от професионално естество. има вероятност да отида на интервю за работа, което е важно за мен. и е работа, която винаги съм искала да имам. напрежението е голямо. документите бяха пуснати още докато учех за изпитите. ще видим. инфо ще има в момента, в който и аз знам нещо по-точно от това, което вие четете в момента. иначе се радвам на много неща. например – на срещата със сестра ми. това е винаги страхотен момент. уникална е и първата вечер в къщи – безкрайните разговори – все едно не сте се чували през вечер в скайп. страхотно е да видиш приятелите си. прегръщаш на куп и имаш чувството, че вчера сте се разделили, а то не било вчера все пак. объркано, но много красиво объркано. нямам търпение да празнувам великден за първи път от около 5 години насам в семейна среда. събираме се при баба и дядо цялата рода – леля и калеко, братовчедка ми със семейството си – вече горда 4ка на брой, братовчед ми с неговото – 3ма, ние сме за сега 4ма, няма добавки – мама, тате, сестра ми и аз. но като заговорим за семейните работи и се сещам, че все ми говорят, че съм следващата за женене – сестра ми е най-малката. е, тогава разговорите избиват в друга посока. само този, който не прекарва толкова време далече от семейството си не знае какво означават семейните срещи. и колко всъщност е хубаво да видиш всички на куп. та ей такива мисли ме занимават през последните ми работни дни, в които се опитват да ме довършат със стрес във висша форма. аз обаче не се давам. днес имах наглостта да си тръгна в 6 от работа и ми се каза – ех, тази източна европа, този комунизъм ви научи да си ходите в 5 от работа… аз отговорих – ами не знам, ама първо, че е 6 часа, второ – комунизмът никога не започваше в 7 и половина както започвам аз :) .

    в събота – депеш мод парти в петното!!!! и без това се дрогирам в последните дни със стахотното им ДВД дивоушънъл. УНИКАЛНОООО!!! кондемнейшън, уолкинг ин май шуз… кърти яко! (нали знаеш колко бях разочарована, когато им отидох на концерта 2001???? е това няма нищо общо с тогава. абсолютно красиво. смяташ следното равенство – ДМ+ антон корбин= невероятност) поздрав с кондемнейшън, много любимо парче още от едни тийнейджърски години. а бяхме млади!

    П.С. я помогнете малко. ико  я сложи така хава наречена спойлер хак, че да мога да блогвам двуезично. тази идея я откраднах от антония с тоя спойлер хак. еми всичко добре, активирано е чудото му с чудо, ама нещо не загрявам. хелп, ай нийд самбади…

  • 06Apr

    има една песен на васил найденов – телефон все ни свързва, телефон все ни дели…. ами за мен и двете ситуации са пасващи. телефонът ме дели от един специален човек. телефонът обаче ме свързва с много други хора. и днес беше такъв телефонен ден. нещо се бях сбъркала тотално и денят започна със събуждане в 5 и отиване на работа в 6, защото не знаех какво да правя освен да работя. сбръчкана се прибрах към 8 (но вече вечерта). имах непрочетени мейлове, неотговорени повиквания… оправих малко стаята и седнах на компютъра. и се започна. разговор с компанията в пловдив по скайп. разговор с нашите. обаждания на двете маи. успях да ги чуя след дълго прекъсване на връзката. само светльо нещо не вдигаше, но още не знаех, че и него ще успея да чуя по-късно. дрънкане по кю-то беше довършено обаче от истински женски разговор. мне, май не беше само женски. и професионално малко го избихме. хм, сега се чудя – май към час поговорихме. вярно беше твърдението, че ще се харесаме с петя. и понеже един час женски клюки не са достатъчни продължихме отново в кю-то с още повече пикантерия. треперете, мъже! две политоложки обсъдиха международното положение. и чак след това разбрах кой ще има бебе през есента. ами честито на стайо и детелина! размазващ ден, както и да го погледнеш. обаче ми обещаха шоколад на възглавницата. да се замислям ли или да се местя в нова квартира 😉 я кажете сега, струва ли си шоколада всяка сутрин или не???

    най-далечно разстояние е туй, което ни дели оооооо, ляляляйляйляй …. хм, винцето си каза думата. лека нощ