• 17Mar

    Кои да стигнем? Американците? Германците? Х? У? Z?

    Всъщност няма значение кои. Няма да ги стигнем, спете спокойно.

    Отвратена, погнусена, възмутена и много други неща съм от реакцията на служителите на българското консулство в Токио, които просто се изнесоха без да направят каквото и да е за българите, намиращи се в момента в Япония. Може да си представите цялата палитра на негативни чувства. Единственото, което не съм: НЕ съм изненадана.

    Ако пуснете в Гугъл “посолство на българия в япония” на четвърто място излиза това, което търсите. Генералният ни консул там се казва Любомир Тодоров. На първо място излиза посолството на Япония в България. Само да не си помислите, че ще намерите страница на посолството ни в Токио. Само вижте мейла и всичко става ясно. (бележка: направете си експеримент и потърсете мейлите на български консулства и посолства – изобилстват адреси в yahoo, hotmail, еtc.)

    Кои са тези хора и защо не ги е еня какво става със сънародниците им? Защото масово (и все пак не на 100%) по тези места работят хора, чиято цел в никакъв случай не е да поддържат контакт с българските граждани в съответните държави, а по-скоро да имат колкото се може по-малко общо с тях. (Голяма скоба – един пример за служител: Петър Коларов. Позната ли ви е фамилията? Е, това е внук му. А да беше само той – да се примири човек. Но не е. И всички го знаят. Но всички мълчат. Хората, които ги назначават; хората, които работят в техните екипи; ние всички. Затварям голямата скоба)

    За мое огромно съжаление не мога точно тук да разкажа за всички красоти, на които съм се нагледала по време на краткия си досег до тези места. Само ще кажа, че съм видяла какво е в българските ни представителства в Мюнхен, Ню Йорк и Вашингтон. Естествено, на всички тези места имаше и хора, които знаят какво правят там и го правят наистина. За да не посочвам имена ще ви разкажа само за две места, вие си направете изводите:

    Българското посолство във Вашингтон е невероятно красива, огромна къща. Отпред има паметник на Васил Левски, на пръв поглед – много представително. Току виж сте се възхитили и погледът ви попада на разбитите прозорци под покрива (виждат се с невъоръжено око от улицата). Липсват стъкла, висят рамки. След това тръгвате да се качвате по стълбите към централния вход. Препоръчително е да отидете в слънчев или поне сух ден. В противен случай ще трябва да сте снабдени със стабилни грайфери, защото стъпалата са облицовани с ужасни, евтини, да не говорим че са неподходящи за целия вид на сградата, ГЛАНЦИРАНИ плочки. На които е достатъчно да има и капка вода, за да се върнете до изходната си позиция. Иначе вътре е чисто, поне в официалните помещения, дори има роял (!?). Подробностите за служебната стая за куриери ще ви ги спестя, не искате да ги знаете.

    Японското посолство в Ню Йорк е страхотна къща в Манхатън, която е паметник на културата. С огромна винарска изба, построена естествено преди сградата да стане посолство, но поддържана и до момента в безупречен вид. Имат сключен договор (какъвто всъщност никое от нашите посолства и консулства НЯМАТ, защото за всеки ремонт се докарват работници от България) със строителна фирма, която обслужва всяка авария в сградата – от най-безобидната до сериозни проблеми като наводнения и др. Преди няколко месеца тази фирма беше извикана в посолството на Япония, за да смени една от тухлите във винарската изба, която се била разчупила! Без преувеличения.

    Звучи ви прекалено? Може и да е. Но аз лично предпочитам престараването пред безхаберието. Доста нецензурният лаф казва, че чуждата п…. кокали няма. И България няма кокали. Не ѝ останаха вече.

    А те седнали и се чудят защо няма хора за генерални консули (виж линка към другаря Коларов). Няма и да има други освен тези. Те поколенията си вървят, кучетата си лаем, Япония ще се подруса, подруса, пък ще си построи наново всичко, а ние все покрай каручката, оплискани от поредната локва ще си псуваме под сурдинка.

  • 10Jul

    Преди доста време се похвалих, че съм констатирала функцията си като магнит. Магнит за олигофрени. Минаха дни, седмици и месеци. И отново установявам същото. Но както и да е.

    Хората се делят на тъпи и на нетъпи. Независимо къде – тук или на другия край на света. Отдавна знам, че дискриминацията може да е отрицателна, но и положителна; може да е на расов принцип, на религиозен, на сексуален или какъвто си помислиш. И въпреки това никога няма диагноза, която да е валидна за всички, на 100%. Нали? Няколко примера:
    – Немците нямат чувство за хумор.
    – Англичаните са сухи и нечувствителни.
    – Французите са романтични.
    – Американците са тъпи.
    – Италианците са емоционални.
    – Циганите са прости.
    – Българите са най-работливите.

    Сега си представи това на 100%. Ха! Няма гоооооо. Ами няма го, ами.
    Защото все ще се намери някой Удо, който да те разсмее до сълзи (факт).
    Все ще има един Джон (пък бил той и Ленън), който да те разчувства, та дори и разплаче (ъъъ, такова де, факт!).
    Или някой чичка Шарл, който да пълната противоположност на романтика (къмто 200 кила, пие по 6 литра вино на ден).
    Някой Ейдриън, който ще те захлупи.
    Някой Джузепе, който е по-заспал и от пъна на онова дърво, дето го отсече преди 3 години.
    Някой Салчо, който е завършил поне магистър (повече от чинка ти).
    И един Иван, който цял ден обича да е на сянка и си мислиш само как не е хванал някоя пневмония.

    Е, за това става въпрос. Благодаря за вниманието.

    Ваша:
    Не най-красивата, не най-интелигентната, не най-работливата

    Реалистка.

  • 30Oct

    Се питам докато гледам тази карта ТУК

    Иначе бих ви препоръчала пастата за зъби на същата фирма.

    П.С. Припомняне: и преди няколко години пак така се питах ТУК.

  • 05Oct

    Изродите мръсни ми скъсаха нервите от петък насам.

    Първо всички банки умряха. Нищо не можеш да правиш, системите им незнам-си-кво-станало (обичайно оправдание).
    После спря всичкия интернет на света, ъъъ, на България – няма го.
    После дойде, според тях хората работят чак в понеделник. И изведнъж – няма мейли. Получаваш, но не можеш да изпращаш. Айде де, ами сега? На едната работа си скъсах нервите и обвиних всички и всичко, че е срещу мен. Хората от хостинга обаче се оказаха печени и ми помогнаха бързо (но както се оказа не беше универсално решение).
    Другото ми работно място е вкъщи, друг компютър, с друг мейл клиент, абе с 4 думи – същото, ама съвсем различно.  И пак се започва мъката – на никой нищо не мога да пратя. Звъня на БТК, изхвърлят ме от линията с “почакайте малко” след като съм чакала вече 20 мин. Е, след един час успях да говоря с някой, който разбираше и ми каза, че трябва да се преконфигурира SMTP-то на mbox.contact.bg. На питането дали не трябваше да има предупреждение и/или предизвестие техническото лице замълча като насран гъз. Извинете, ама не мога да остана възпитана. Значи всеки път, когато отида да работя в някой от офисите ни (извинете, но няма БТК в целия свят) трябва да си ръчкам всичките настройки наново????

    Ох, не мога повече да се ядосвам. Няма ли кой да ги застреля??????????????

    Още един ядосан – ТУК.

  • 14Jul

    Тъпото е, че каквото и да се опитам да напиша в момента няма да звучи добре.

    Имам много работа, която за съжаление не мога да свърша сама. Това ме прави зависима. И ми е тъпо.

    Личните проблеми за няколко часа могат да станат толкова много, че да се чудиш от къде са ти дошли. Тогава си мечтая за спокойствието, което имах по време на студентството си – далеч от ежедневни тъпотии, които само сгомнясват отношенията ти с най-близките. И ми е тъпо.

    Мълчанието. Да ми премълчиш нещо не винаги е добра идея. Не знам защо, и по дяволите, повярвай ми – по някакъв начин все стигам до него. А е много глупаво да стигна до него без да ми бъде потвърдено, въпреки че е така. И ми е тъпо.

    Скъпият подарък. Виж, не съм човек, който може да отказва – не знам защо, но ми е неудобно да откажа нещо, което ми бива подадено. Сконфузно е. И ми е тъпо.

    Невъзпитаното държание. Има много лица. Но това, което в последно време виждам, ме кара да излизам от кожата си. Някак не е нормално човек да е чак толкова невъзпитан. И ми е тъпо.

    Почивката, която все повече се отдалечава. Ами тъпо е, какво друго да е???

  • 08Jul

    – дълги разговори по скайп с добри и стари приятели;
    – многото хубави книги, които получих за рождения си ден;
    – силно увеличена И добра музика, докато лежа на дивана;
    – приятните задължения по градината;
    – грил с приятели;
    – работите ми;
    – глупави сериали (много серии една след друга);
    – сън;
    – и още мноооого неща…

    Мисля, че ми е време за почивка. Още две дъъъълги седмици до тогава. Да се надяваме, че няма да проваля дните на спокойствие заради:
    – заядливост от претоварване;
    – претоварване;
    – нетърпение.

    И понятие си нямам как може да ме понасят хората около мен в момента.

  • 15May

    Не че злорадствам, всъщност няма и за какво де, но просто да кажа, че съм права:

    когато разказвах за дрогарските изпълнения на Дейв от ДМ от един концерт в Мюнхен всеки ми казваше, че си измислям. Айде сега на кой му е станало лошо в съблекалнята??? Този път отиват и по-далеч – провалят си турнето…

    (иначе и аз съм фен, но след онзи концерт си казах, че ще си ги слушам само в къщи)

  • 19Mar

    Дай в гугъл find chuck norris и кликни на “чувствам се късметлия”

    От Bulgariana :)

  • 16Mar

    Лидл, въпреки противоречивите нагласи на германците (някой друг път, че е дълго), на мен ми беше доста любима верига в Германия. Хранителни стоки (ако поне до Гърция сте ходили – то сте ги видели).

    Учудването ми днес дойде от търсене в българския Гугъл “лидл работа за шофьори има ли?” (и попадане при мен). Та да отговоря:
    Може и да има. Но още не са отворили магазините си в България. Скоро. Търпение му е майката.

  • 28Feb

    От няколко години вече мисля, че съм намерила перфектната фризьорка в Пловдив. На възраст колкото мен, симпатяга, не говори излишни неща, харесва ми как се облича и ми харесва нейната компания. Най-важното от всичко – съобразява се със стила ми (независимо какъв е той в момента) и има добра преценка. Стриже, боядисва и изсушава перфектно. Минус – един – не работи до нас и винаги трябва да си правя час за поне след ден.
    От година насам до нас има фризьорски салон. Всичко на всичко съм била 3 пъти клиент там – все по спешност. От първия път се убедих, че няма да станат моите хора – говорят прекалено много и са прекалено бавни (за мен – признак на непрофесионалност). Днес беше третото ми и последно посещение там. Причината:

    Взема ме тя за изсушаване и се опитва да подхване разговор, който започва с думите: “Нещо изглеждаш различно днес. Гримирана ли си или си напълняла?” Аз: ВТФ????

    За тези, които не ме виждат толкова редовно – все още спиралата е единствения грим, който използвам, и не, не съм напълняла.

  • 19Feb

    съм сигурна, че не си я виждал. А може би да? Съжалявам за качеството, продавачката гледаше лошо…

    TH

  • 17Feb

    че Гугъл вече продават и дрехи. Естествено само в Турция! Виж ТУК  :)

  • 28Jan

    Акция провал (дай думичката в Google и ще видиш какво идва на първо място) я намирам за доста забавна. Но не съм на мнение, че може да промени нещо, за съжаление. Дебелокожите ни политици не се стряскат от това да демонстрират сили, дали ще се засегнат от нещо толкова безобидно?

    И все пак се посмяхме тук на резултата от акцията и затова даваме следните предложения:
    – даваш на гугъл “хамстер” и хоп – Дмитриевич Станишев насреща
    – даваш “първи руски робот с дистанционно управление” – Петър Димитров изскача
    – Мики Маус – то е ясно – Ники Василев

    Още?

  • 12Oct

    Кога можем да се издъним без дори да подозираме? Ето един пример от мен:

    От известно време организирам фирмен уикенд, знаете ги – нека се опознаем и се напием заедно. Очертава се интересно и весело. Избрахме хотел, всичко е нагласено, в петък трябва да изпратя покана на колегите си. Не мисля, че ще ми откаже някой, но за всеки случай пиша в мейла си:

    Приемат се само следните уважителни причини за отсъствие – лично посещение на папата в дома ви, среща с Барак Обама за неделен брънч, черен печат от Йорг Хайдер или платен преди година полет до луната.

    Излизам вечерта, естествено не пропускам да разкажа на Биргит за тази си глупост, тя се смее и оценява шегата, която е политически доста актуална за Австрия. В събота сутринта ставам рано и отивам на работа. Някъде към девет получавам съобщение от Биргит: “Относно майтапите вчера – Йорг Хайдер е катастрофирал и починал тази нощ. ???”

    И аз това казвам: !!?!?!?????

  • 08Aug

    Четвъртък, 7.08.2008, ул. Отец Паисий, до кичозния хотел, който не знам как се казва, пред входната врата на едни хора, които изнервено пушеха навън и не можеха да си влезнат в домовете. Полицията тъкмо идваше след прилично закъснение, както казаха потърпевшите. Евала на областния, машалла. Да повторим за Гугъл още веднъж: ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ, ПЛОВДИВ.

    obl1

    obl2