• 17Dec

    Започвам от там, където предишният пост свърши. Та валеше си значи, но това не ни попречи да излезем на разходка, която продължи кратко. Wall street, попипване на бика по там, където трябва 😉 и с рейсчето обратно. Придвижването става лесно, всичко си пише, но естествено е по-удобно да има кой да те води. Транспортът е на цени 2,30 долара еднократен билет, 27 долара седмична карта. Има и някакви, които се зареждат с пари и после се таксуваш с тях ако няма да си една седмица на куп в Ню Йорк. Удобно и ясно. Скапани сме. Часовата разлика си казва думата и става все по-трудна комуникацията с нас.
    На следващия ден имаме задача да се обзаведем с телефон. Предстоят ни още пътувания и срещи, пък сме тук и за цял месец, така че си заслужава. В Radio Shack можеш да се сдобиеш срещу 20 долара с телефон (като за тази цена) и да го заредиш (припейд е). Особеността на припейд тук е, че плащаш като звъниш и когато ти се обаждат също. Има дори доста минути на него, за всеки случай го зареждаме с още 25 долара или 130 мин. Би трябвало да стигнат. Отдавна не съм държала в ръце телефон с една функция – за говорене. Няма камера, има лампа, някаква си нокия. Перфектна е.
    И се започва една разходка – не ти е работа. Всичко в разходката (само по 5-то авеню, та чак до Мейсис на 34-та) е само “ох”, “ах” и “хаха”. Ню Йоркското коледно дърво, украсите, сградите (които ми изкривиха врата (интересното тук е във въздуха), хората, хот дог от количка до парка, където имаше страааааашноооооооо много катерици!!!! Няма начин да не се влюбиш в този град. Та той е наистина прекрасен и такъв, какъвто въпреки всякакъв скептицизъм или песимизъм, съм си го представяла. Точно толкова лъскав, с толкова много и шарени хора и толкова гостоприемен. Хората са усмихнати и страхотно учтиви. Имаш чувството, че ти растат криле. На пето авеню се шмугваме в църквата св. Томас и след като вратата се затваря зад нас имам чувството, че съм в дупка – тишината вътре те заблуждава, че си оглушал… И отново навън, между хората, щракаме през цялото време – с и без фотоапарат, просто прекрасненско! И после – среща. Толкова е готино изживяването да видиш приятелче след 6 години раздяла.

    Вечерта ме болят краката, от емоциите съм загубила апетит и не ми се яде, скапана съм, но съм толкова щастлива. Сънят ми тук е стабилен и непрекъснат – имам чувството, че вечер падам в една дупка и на сутринта просто се събуждам – перфектно отпочинала и готова за нови премеждия. Сънувам катерици. :)

    Подробност: използвам мрежата на някой много добър човек, който не си я е затворил. Благодаря му много (sideshowbob), а на вас се извинявам, че така внезапно изчезвам докато си пишем…

  • 13Dec

    Полетът мина перфектно. Макар и много недоспали и преуморени от последните седмици стигнахме навреме на летището, където бързо предадохме куфарите, запасихме се със списания и вестници, все едно никога вече няма да видим такива, и поехме към терминала. Всичко е навреме, отлитаме за Лондон с България Еър. Кацаме в Лондон, където ни очаква по-голяма почивка отколкото си мислехме – повече от 4 часа. Придвижването от терминал на терминал става лесно и бързо – автобуси, табели, само да чете човек или да се придвижва по знаците. Учтиви и красиви хора по гишетата (което между другото ме впечатли и от България Еър тази седмица в полета ми пък до Виена – явно се променят нещата). В Лондон бяхме под мотото “голямото мотане”. Огромен терминал, магазини много, маахме гащи, но и това омръзва. Хапнахме фиш&чипс, пихме по една бира и хоп – то стана време за втория полет. Отиваме на гейта и гледаме купчина стюардеси, коя от коя по-хубава. Постепенно и хората, хайде на самолета, установяваме със задоволство, че сладуркото на гишето на Virgin ни е дал перфектните места – 2 седалки до прозореца, а не на голямата редица по средата. Филмите в самолета са тъпи, но си причинявам един от тях за заспиване. Много бях слушала колко е гадно яденето на тези полети и не очаквах много, затова и бях доволна. Особено от шоколадовия десерт, оха… Всъщност в самолета се чувствах като в рейса за Мюнхен. След втория час настава големия съклет. Но и това минава. Посрещат ме с огромен букет :)

    В момента седим на закуско-обяд, батерията на лаптопа свършва, в Манхатън вали гаден ситен дъжд, което няма да ни попречи след малко да излезем.

  • 26Nov

    NY

    Подготовката за пътуването върви с пълна пара. Събират се поръчки, мислят се подаръци, плануват се вътрешни полети, срещи….. А между другото се изсипаха още сума ти неща за вършене преди заминаването. Като например един полет до Виена и обратно.

    Като изключим неприятните задължения от ежедневието, киномания е добрата част от вечерите. И снощи бяхме на ултимативния, докосващ с бръкване филм – Ню Йорк, обичам те. През деня случайно попаднах на критиката на някой черен човек (блог), който казваше, че си е загубил времето като е гледал точно този филм. Аз пък ще го посъветвам да си намери времето, макар и да не мога да си представя къде… Всъщност няма да ти разказвам за филма, защото каквото и да кажа ще го издам. Просто го гледай. Независимо къде – на кино или в къщи. На кино е особено дразнещо, защото всички глупави хора не се интересуваха кой им е доставил това удоволствие и станаха в момента, в който надписите тръгнаха. Яд ме е колко бързащи, немислещи и повърхностни консуматори се навъдиха.

    Иначе ме осени прекрасна идея за книга, която може и да бъде написана.

    15 дни to go. Хепи, глюклих и други такива.

  • 06Nov

    След дългото плануване предприехме кратка подготовка – вадене на нови паспорти (оръсиха ме за това, че старият ми е изтекъл), снимки в специални размери (5х5 см.), попълване на 2 вида формуляри, уреждане на час за интервю и мръзнене на тротоара срещу американското посолство в София. Акт, който ме върна във времето, имах чувството че преживявам наново отвратителната история с ваденето на студентската ми виза за Германия преди повече от 10 години. Българите, работещи като охрана винаги са били най-отвратителните твари. Но да не мрънкам много, че пак ще ме обвини някой.

    След влизането през българската бариера всичко се променя. Американските служителки по гишетата са супер сладурки и който иска нека се подиграва на американската учтивост и постоянни усмивки и да казва, че са изкуствени. Предпочитам това пред намусените наши служителки (където и да е), които много често ми казват “моето момиче”. Вземат ни отпечатъци и чакаме. Следват по няколко общи въпроса на гишетата за интервюта. Никой не обръща внимание на поканите ни, на договорите ни за работа и на всички други работи, които мъкнем. Моята служителка ми смигва и ми казва, че паспорта ще си го получа до 2 дни. Неговата му пожелава приятно пътуване. Работата е ясна. От всички хора, които знаят за историята, само той не вярва, че е получил виза и продължава да твърди, че ще летя сама (*ужас*).

    След два дни паспортите ни пристигат и какво да видим: Тома Неверни е получил 10 годишна виза, а аз 1 годинка. Така е то, явно не вдъхвам толкова доверие, колкото си мислех. :)

    Та на целта: Чакам предложения с какво да се придвижваме вътрешно, защото летим до и от Ню Йорк, а сме канени на доста места, едно от които е чак Маями. Където много, много, много искам да отида! А и няма да е лошо някой да спомене какви обиколки е правил и какво да гледаме извън Ню Йорк. Все пак ще имаме 1 месец на разположение :)

  • 29Jul

    Няколко дни съм офлайн и май за първи път истински се наслаждавам на това и не ми липсва. Тази вечер ми се прищя да погледна fb и рийдъра – да видя кой как я кара, четяха ми се блогове. При мен няма стриктно разделяне по групи. Имам група с немски блогове на приятели, имам една с малко много любими блогове, две групи по работа и всичкото друго е на едно. Там е голям миш-маш, все искам да го оправя, но никога не ми е било силна страна да съм подредена.

    Установих за мое голямо съжаление, че много хора са използвали тези дни да блогват:
    – клипове (много рядко гледам)
    – сериозни политически теми – и на място (но не ми е до тях сега, почивам) – оставих ги за по-късно
    – депресивни неща – маркирани като прочетени.

    И видях, че настоението на повечето е каквото беше моето преди да тръгнем – сгомнясано. И затова да напиша нещо по-слънчево – така да се каже “от другата страна”.

    Имаме само една седмица почивка, която така и не успяхме да планираме както трябва. Тръгнахме в горещата последна събота и то по обяд. На морето никой не ни искаше в събота вечер, затова се отправихме към Жеравна. (офф: бих отговорила правилно ако някой ме пита къде е роден Йовков, но когато отидохме там докато не стигнахме пред къщата му не ми мина и през ума – нещо май функционирам само с въпроси, като оракул). Прекрасно село, което не знам защо не съм посетила по-рано. Намерихме си страхотна възрожденска къща, където нямаше други гости и се разположихме там сами срещу скромните 50 лева. Препоръчвам! (с хубава разходка из селото преди вечеря)
    Покрай работата случайно научихме за тракийската гробница до село Свещари. И в неделя се запътихме натам. Пътят е невероятен, Стара планина или по-точно тази отсечка стана една от най-любимите ми в България. Не съм ходила в Египет и не съм виждала пирамидите. Но мисля, че вълнението няма да е по-различно от това, което изпитах тук. За съжаление снимки не са позволени, така че няма да има. Препоръчвам!
    И дойде време за морето. Каварна и всички места около нея са ни много любими, имаме и много близки приятели тук, затова си бяхме определили тази цел. Мислехме да изкараме седмицата съвсем в дивото – с. Крапец, хотел Яница. За съжаление (ОГРОМНО) попаднахме на поредните дървари, които спечелиха единствено от нечовешката ни умора и затова преспахме една нощ там. Още в 5 бяхме будни, изчакахме да стане човешко време и се запътихме към едно от кафенетата в Каварна с wi-fi. И намерихме Мястото. Топола скайс е на няколко километра преди Каварна, току що построено – на повечето места дори тревата не се е показала. Учтиви хора, които знаят какво да те попитат и какво е професионализъм – първо ни разведоха навсякъде и после ни направиха убийствена оферта за вечерите, които ще прекараме тук. Изключителна чистота, каквато не съм виждала никъде. Вкус, без кич. Нормални цени за предложения лукс (дори в малкото магазинче, което е в комплекса). Останалите летуващи са тихи и приятни хора (дори при наличието на толкова много деца!!!). Е, те не са ми виновни, че вчера успях да изгоря изънземно (вината е на тази книга). Затова днес имаше приятна разходка из Варна, а след това и в двореца на Балчик.

    Следите от изгарянето намаляват, краката ми са много уморени от дългите разходки, затова седя на прекрасната тераса, басейнът сменя цветовете си, от бара до него се чува приятна вечерна музика, в далечината свети Албена, полъхва леко, а аз ви пиша това и се отдавам на заслужената бира. Всъщност животът е прекрасен!

  • 07Jul

    Въпреки, че веригата към която ме бутна Вера се казва 6 не-важни-неща аз не мога да се съглася. Няма нещо, което да върша ежедневно и да не е важно за мен. Но виж, спор няма по въпроса, че ме правят щастлива. И за да не ми се налага да ги степенувам по любимост ще направя хронология на деня си:

    1. На първо място естествено е кафето. (Да вляза в крачка с Вера – все още с цигара, но май не за дълго) Пия го с малко захар или с малко мед. Без мляко – не ми понася. Обичам много и големите чаши за кафе (имам 3 любими и ги сменям).

    2. Удоволствието да ходя по пижама. Обожавам пижамите и имам всякакви разновидности за всяко мое настроение и за всяко на времето навън. Имам пижама-риза, тя е за зимата, както и меката дебела с риза и панталон. Имам и най-страхотните пижамени панталони (дълги – за есен и пролет). За времето сега са най-удобни късите гащета с потник. Последната, която си съставих е: мъжки боксерки с бял потник, който си купих, но не смея да изляза по него, защото се оказа ужасно прозрачен. Та… малко се отплеснах де, но обичам да стана и да ходя поне още час-два по пижама (и мога да си го позволя заради това, че работя от вкъщи) 😉

    3. Комуникацията онлайн. Приятелите ми са далече. Свикнали са и те, пък и аз, на ден-два да попитат я във fb, я в скайп, я в google talk как съм. Понякога и малко думи правят чудеса.

    4. Книгите. Всякакви. Вече съм казвала, че никога не чета само една, а по една за всяко настроение.

    5. Вечерята в къщи.

    6. Тефтерът, за който чух от Петя. Пет неща от деня, за които си благодарен или са те направили щастлив. Опитвам се, макар и да не съм от най-сериозните. :)

    И понеже не искам да посочвам кой точно да продължи, просто каня тези от вас, на които им е харесало да напишат в собствения си блог, а ако нямат такъв – да ги посочат тук :)

    Бонус: неговите 6 неща, защото полюбопитства какво дращя:

    1. Да отидеш до пазара и да си избереш сам вкусните продукти, да си поговориш с продавачите, да ги питаш от къде са.  И като видиш продуктите да се сетиш какво би сготвил.

    2. Да усетиш някакво дежа-ву или да видиш нещо по телевизията, свързано с детството ти – например някоя стара песен или някой стар български филм.

    3. Да се погрижиш за някоя вещ, която ти е особено ценна и това да донесе резултат.

    4. Да се връщаш вкъщи с мисълта, че някой те чака и колко ще е хубаво да си сготвите нещо заедно.

    5. Да откриеш резултат от нещо, което си направил по-рано – например, че някое растение, което си засял се развива и става по-голямо.

    6. Едновременното влияние върху възприятията и чувствителността ти от това да чуеш как пее славеят или как луната огрява всичко.

    (оплака се, че 6 са прекалено малко) :)

    А защо не се съгласих, че не са важни? Защото точно тези малки неща правят всеки ден особен и красив.

  • 17Jun

    Благодаря ви на всички, които се сетихте за мен – с обаждане, със смс, във fb или на патерици. Както и да броя повече от 60 човека си направиха усилията да ме поздравят. Което ме прави изключително горда и щастлива.
    И въпреки че съм толкова щастлива не мога да не се запитам защо един определен човек не отговори на моите поздравления преди няколко месеца и не ме поздрави за първи път на моята си дата. Става ми тъжно, мисля за грешка, която може да съм допуснала и не виждам такава. Просто комуникацията спря. Страх ме е да питам.

    А на Ико най-специалните благодарности за новия WordPress, който си имам от снощи 😉 Това беше определено най-готината изненада и дори аз със своето шесто чувство не можах да го предположа (а май трябваше).

  • 16Jun

    Днес преди мноооооого много години съм зарадвала едни много специални хора с появяването си :)

    Честит ми рожден ден!
    Пожелавам си да има по-малко причини за нерви, повече усмивки и още повече любов (ако е възможно) :)

    Слънчев ден и на вас!

  • 20May

    Нали знаеш за всички онези истории, в които приятелки се разделят заради нещо си. Независимо. Нещо там. Естествено, че всяко момиче е преживяло няколко такива. И честно казано е трудно да се разбираш с жени. Майка ти и баба ти може да са изключения (понякога).

    Затова преди няколко часа се зарадвах, когато се почувствах като в (глупавият понякога) Sex & the City.  (отварям голяма скоба за сериала, защото знам, че е оспорван. аз лично съм го изгледала без пропуск и не съжалявам, но не е това мотото ми. въпреки това – интересно. затварям скобата, може и да има продължение). Та защо се зарадвах? Едната се прибира от там, където живее в момента в родния Пловдив. Другата я познаваме от там, където живеехме трите заедно, живее в България вече, но другаде – просто и тя идва на гости до Пловдив. Вземаме я от гарата и още в таксито разговорът е на бързи обороти и най-важното трябва да бъде казано. Шофьорът караше като луд, въпреки това се забелязваше интерес от негова страна – коя кога (не) е хванала букет, коя с кого е говорила днес, кой има рожден ден и защо да пием за него. И после – вечерята с безкрайните разговори. За всеки и за всичко. С радостта, оплакването, любовта и непримиримостта. И не само. Вече се уморяваме и не отиваме другаде, както сме го правили преди. Разделяме се, когато ме оставят с таксито пред вкъщи. Предупреждавам ги да не говорят много тази вечер, да има и за утре. Знам, че ще има. Те се смеят.

    Прибирам се, а той е почти разочарован от това, че не съм закъсняла чак толкова. Дали е била хубава вечер, съмнява се. Да, малко е нужно. Да те изслушат и ти да имаш желание да слушаш. Да можеш да се наслаждаваш и на двете. И за момент ми става тъжно за всички други, които не могат да участват в тези ми вечери вече. Заради липсата на покани. Заради мъжете им. Заради децата не. Заради егоизма, който обхвана някои от тях, след постигането на дълго желаната връзка. И най-много – заради разстоянието, което ме дели с няколкото други, които са ми останали.

    А на тези двете, които знаеха как беше преди, които знаят как е сега и са били винаги тук (където и да е тук) и които са били и тогава и сега до мен – благодаря.

  • 19May

    Снощи не спах заради дъжда, който се изсипа в момента, в който се унасях и ме уплаши, че е градушка.
    Тази вечер не ми се гледаше телевизия, нямах апетит и от рано усетих, че пак няма да мога да спя. Затова си грабнах навреме последната закупена книжка и си я ометох за една вечер.

    Представям ти:


    Ревю има ТУК. Не бях изревала такова количество откакто четох “P.S. Ich liebe dich” на онази ирландка, която не се сещам как се казва и не искам да я търся специално в гугъл. Не се препоръчва на хипохондрици, това поне със сигурност. Ако не спадаш към тях – прочети я! Все нещо ще научиш. А и се чете страхотно лесно.

    Off: Жанет 45 са страхотни. Доставиха ми я за няколко часа, при това в събота следобед. Де да беше и останалата онлайн-търговия в България на това ниво… Тогава може би щях да се замисля и отново да се позанимавам повечко с онлайн-маркетинг. Но уви. А до тогава – не, мерси, викам аз на такава любоф.

  • 18Mar

    принцесата :)

    Последната от общо четири:
    една
    две
    три

  • 04Feb

    мъфин

    Пейо говори за сладки неща, гледам ги все по двата любими готварски блога (тук и тук), облизвам се все и не стигам до там.
    А мъфините са нещо, което все едно за мен е мислено…
    Случайно в един смотан магазин намерих хартиените кофички за тях и ги закупих. Реших да изненадам всички домашни като направя мъфини по тази рецепта на Йоана за моя имен ден. Лошото е, че от толкова еуфория забравих за физичните свойства на хартията и мъфините ми имаха странна разлята, триъгълна, многоъгълна и всякаква друга форма, но не и това, което виждаш горе на картинката. За сметка на това бяха страшно вкусни. Естествено като видях, че има малини в рецептата нещо се надигна у мен. Не обичам малини и къпини. Затова засилих дозата шоколад и сложих орехи. А шоколадът, ах шоколадчето… Всички остатъчни дядо Коледовци, бели, черни, с ядки и без бяха безмилостно стопени и сложени вътре. Прекрасно.
    Този красавец от снимката горе е вторият ми опит. След като си купих и форма за мъфини! За съжаление пък забравих за къдравите хартийки. Отново с много шоколад и орехи. Без малинки. Изглежда перфектен, но е по-малко вкусен, защото е с български шоколад. За следващия път ще знам – само хубави шоколади и вече с форма :)

  • 17Jan

    Честит имен ден, Тонита, Антончовци и други адаши!

    На мен ми го честитиха с престой тук. Поздравява ви една смачкана от масаж, разплута и мързелуваща, щастлива Лимонка!

    П.С. Случайните срещи са за това да откриеш тайни, които не могат дълго да бъдат такива. :)

  • 05Oct

    Седмица с немско посещение, завърнали се австрийки, работа, интересни пътувания по балканите, зъзнене и схващания, странни сънища – това беше. Завършила подобаващо с Хендмейд дей (мммммм) и естествено по едно-две-три-нямазначение питиета в Петното.
    Семейна неделя, а утре се надявам най-после да се наредят нещата, за да се осъществи замисленото от сестра ми и мен по повод тридесетата (30.) годишнина от бракосъчетанието на родителите (ни). Ако или като стане ще споделя. Държа ги в напрежение до утре, понеделник, 12 часа на обяд.

    Иначе от утре – пак работа и други едни такива.

  • 17Aug

    Знам, знам, че за предното пътуване не споделих нищо. И това може да се случи, но едва след като сваля снимките от камерата. И когато намеря малко повече време.

    Ето, че отново сме на път. Вчера ранен следобед, след прилично количество нерви, се запътихме към Велико Търново. От нечий блог бях разбрала за хотел Студио.  Хотелът е наистина страхотен. Малко са хотелите в България, които могат да предложат това, което видяхме. За съжаление сутринта беше много разочароваща. Закуската беше изключително смешна: кофти сирене, дебело нарязано филе, а и не беше бюфет, а сервирани чинийки. Освен това таксуваха второто кафе… Без коментар, беше вписано във въпросника, който бяха оставили в стаята.
    Вечерта обаче имахме удоволствието да се насладим на шоуто “Звук и светлина” и след това на невероятна заря. Наистина, не бях виждала такова нещо. Всички видове, големини и цветове. Всичко това – наблюдавано от терасата на хотела. Удоволствието се развали от пожара, който избухна като следствие на фойерверките. (скоба – много тъпо да пишеш немски думи на български). Така е то, заради една сватба на някой си глупак можеше да изгори целия хълм.
    Посетихме и църквата св. 40 мъченици във Велико Търново, където са останките на хан Аспарух, цар Иван Асен и други такива, които до момента може да са ти се стрували като герои от приказките. Не, не са. Чувството е потресаващо. И препоръчващо.

    А в момента ти пиша от едно кафене в Каварна, където слушат радио Сити (повръщ-повръщ), но пък има Хинтернет. Айде, приятна неделя на всички от мен. Или поне остатък от неделя.